Апостоле-е-е-е!

Автор: Димитър Димитров


Апостоле-е-е-е!

Свободата на словото е велико завоевание, особено в демократичните общества.

Защо ли тогава чух по Българското национално радио в деня на обесването на Апостола въпроса на водещата журналистка: "Кой съвременен политик може да бъде сравнен с Васил Левски?".

Последваха отговори на "случайно избрани слушатели", 3-4 на брой: Бойко Борисов. Почувствах се омерзен, обиден, възмутих се.

А предаването може би "постигна целта си" - Левски, записващ в тефтерчето си всеки грош, похарчен за народното дело, беше сравняван с лице, за което, каквото и да кажа, все ще е малко.

Журналистката очевидно постигна задачата си, следва и да си получи заслуженото. Тя знаеше предварително отговорите, допускам дори, че грижливо ги е подготвила.

Ако ли не е сторила това, очевидно е разчитала на хората с нисък коефициент на интелигентност, на необразованите, на нагаждачите. Такива - дал Господ.
Дотук беше "действие първо".

Лично аз очаквам "действие второ" - реакцията на Бойко Борисов. Човекът не е чак толкова виновен, че го хвалят - той вече свикна.

Помните ли, преди изборите един политик, без много да му мисли, го определи като... българския Чърчил. За килограмите - съгласен съм, но ще съдим по делата!

Знае се - човек трудно устоява на приятния гъдел на хвалбите, и все пак, сигурно - наивно, очаквам ББ да удари по масата така силно, че да хвръкнат във въздуха журналистическите писалки.

И да каже така високо, че да го чуят и глухите:

"Замълчете, нагаждачи, оставете ме да си гледам работата. А и вие си гледайте своята, но - честно и почтено. Оставете историята да ме оцени - по делата ми, и да ме постави (или не) в редицата на българските държавници".

Позволявам си да напомня на читателите на ДУМА, какъвто съм и аз, а преди всичко да напомня на политиците, че през моя живот се изредиха много държавници (и в кавички, и без тях) - от цар Борис Трети, та до... Бойко Борисов.

При идването им на власт медиите и журналистите в тези медии винаги им приписваха качества, които те не притежаваха, хвалеха ги до небесата.

Когато падаха от власт обаче, същите медии и винаги същите журналисти, най-жестоко ги хулеха и им приписваха грехове, които те не винаги бяха сторили.
А това никому не помага. Най-малко - на България.

В. “Дума” – П.П.


Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот