








Български художник в Страната на чудесата
Творбата е най-реалната засега машина в истинското пътуване сред времето. Статично и затворено в рамката на хартията, нарисуваното ни връща към света и времето на художника, препраща ни към визиите на неговия мироглед и надежда. Въображението се третира от консервативния човек като необективно, но то е може би е единственият източник на разбиране двете едновременни същности на света – различните процеси в материята и стремглавите движение на мисълта...
Ако се спрем на думите, които Леонардо да Винчи казва за търсещият човек, а именно опреличава го на „мравка, събираща от стотици места елементите на своето намерение”, то днес, когато сме претрупани от намерения (претрупани и от много добре реализирани намерения), стои въпроса дали съществуват творби, които наричаме с най-високите степени на определението – щедьоври...
Динамичното развитие на изкуствата, бързото изчерпване на различните жанрове и стилови форми, въвеждането на нови технологии, съвсем не означава, че добре намерената идея сред нас не поема по пътя на класиката и няма да остави жалон за своето майсторство.
Казвам всичко това, защото ако ние живеехме сред едни здравословни разбирания за смисъла на изкуствата, всяко едно явление, подобно на илюстрациите, които Ясен Гюзелев е направил към книгата „Алиса в страната на чудесата”, щяха да бъдат отбелязани като събитие...
Изложбата, която Националната художествена галерия посвети на Гюзелев, ни изправя пред един перфектен диалог на художник и автор, открит чрез направеното от първия и скрит в огромната размисъл по намерената форма за нарисуваното. Защото книгата е илюстрирана за век и половина твърде много пъти и естествено е редица от резултатите да са на високо ниво, провокирани от забележителния текст. Оставам с впечатлението, че
Гюзелев е напрпаевл свое разследване върху пътя, по който книгата е минавала през ръцете на различните си илюстратори - и сякаш най-достоверна му се вижда версията на най-първия, гениалния карикатурист и рисувач от лондонската списание "Пънч", Джон Тениел. Алиса е очевидно книга на редица майсторски изпълнения - например тези на Петер Невелс и Артър Ракхам...
Текстът „Алиса в страната на чудесата” е написан през 1865 година от английския белетрист Чарлз Латуидж Доджсън, известен повече под псевдонима Луис Карол. В текста се предава историята на малкото момиченце Алиса, което пропада в заешка дупка и се озовава в измисления на пръв поглед свят, изпълнен със странни човекоподобни същества.
Книгата изобилства от алюзии към личните приятели на Карол. Смятана е за един от най-характерните представители на литературния нонсенс. Историците на литературата намират в текста нива на игра с пространството и безучастието на Космоса – той е това, в което ние трябва да намерим своята версия и начин за съществуване. Откриват препратки с абстрактната философия на математическия символ или с действената философия на знаменити имена от някогашната Елада до Ницше и Маркс. В блоговете на любопитни анализатори на текста намираме например: "Платон вярвал, че всичко, което съществува в нашия свят, съществува като идея или добра форма в друго измерение на пространството." .
Ясен Гюзелев се фокусира силно към реализма и черпи вдъхновение в наблюдение безграничността на понятието за рисуване. Защото реализмът в рисуването е винаги метафизичен – превръщането на мисълта в идея и образ, прокарването на чувства и придаването на осещания... Чрез неговите рисунки, и от предишните му книги, не веднъж сме виждали създаването на образи и пространства, които не съществуват, но са реални сцени на отминалия живот и историческото минало, крият предизвикателства да станем съучастващи в процеса на творбата...
Художникът е потопен от традициите на класическото реалистично рисуване и реалистичното пресъздаване на художествените форми, но той следва това в паралел с възможностите да го оплоди и чрез изворите на въображението – в Алиса съчетава визиите от преживяванията на момиченцито с необятната имагинертност на света на Мориц Корнелис Ешер.
От една страна се открояват характерни за тази книга модели (проследяване дори културологичната еволюция на рисуваните същества и човекоподобности), а съдържат и уникален творчески произход. Така художникът се е съсредоточил едновременно върху книгата, но и е направил нещо друго – той е илюстрирал магнетичноста на нейния свят, предходил Айнщаин и Пикасо с алюзията за непостоянноста.
Ясен Гюзелев бе изложен на невероятна конкуренция и се представя с идеи, които защищават собствената му творческа идентичност. Да напомним киноверсията върху книгата, илюстрациите на съвременния немски художник Майкъл Кутше....Изкуството на интелекта се сдоби с един невероятен пример за майсторство.
Ясен Гюзелев e роден на 24 юли 1964 г. в София. Работи в областа на илюстрацията с прецизност и опит, намерен в уроците на Ренесанса, някои реалистични школи от XIX век, движението на Прерафаелитите в Англия (мечтаещи да намерят искреността на внушението и въздействието на онези картини от предренесанса, в които формата не е завладяла фалшиво сюжета) и чуствените линии на Сецесиона".
Сред илюстрираните от него книги са "Пинокио" на Карло Колоди, "Дама пика" от Пушкин, "Дон Кихот" на Сервантес, "Оливер Туист" на Чарлз Дикенс, книги от Братя Грим, Оскар Уайлд, Джон Ръскин, митологичните истории за крал Артур и Ескалибур, за Орфей и Евридика... Работи за престижни световни издателства".
Той е син на големия оперен бас Никола Гюзелев и е женен за телевизионната журналистка Александра Гюзелева-Шани.
Бел. ред. - Текстът е на художника и изкуствоведа Калин Николов, автор на рубриката "Криво огледало" в Портала за нацията "Българи" - Р. С.
Svejo
Facebook
Digg
Web-bg
StumbleUpon
Yahoo! My Web
Technorati
del.icio.us
Newsvine
Google Bookmarks
Reddit









