Военната тактика на българите през VІІ–ІХ в. ( 1)

 (3 коментара)

Кан Тервел и Юстиниан. Художник: Димитър Гюдженов

Изследването на различните тактически прийоми, използвани от българските войски в периода VІІ–ІХ в., е почти невъзможно без привличането на наративни извори, отразяващи тактиката и стратегията на други номадски народи, които имат военни ефективи, подобни на българските. Това предполага да се обърне внимание основно на тюрки, авари, хазари и маджари, с които българите водят ожесточени войни през VІІ–ІХ в.

Лъв VІ Философ, описвайки тактиката, прилагана от маджарите, на няколко пъти изрично подчертава, че българите използват идентична тактика. Сравняването на описаните бойни строеве, тактически и индивидуални способи на бой, използвани от българите, с текстове от “Стратегикона” на Маврикий, в които се описват бойните строеве, използвани от авари и тюрки, показва, че описанията в “Тактиката” на Лъв VІ почти дословно повтарят описанията на тактиката, използвана от аварите и тюрките в “Стратегикона”. Следователно може да се приеме, че през разглеждания период българите, включително и през ІХ век, използват бойни строеве и тактики, които са сходни и само в някои незначителни детайли се различават от тези на тюрките и аварите.

Основните тактически прийоми, използвани от българската войска, са обкръжаване на противника, поставянето на засади, изтощаването му чрез маневриране. Тяхната употреба е обективно предпоставена от факта, че най-силният боен контингент в нея е конницата. Фронталните атаки по принцип се избягват, към тях се прибягва в редки случаи. Българите изчакват противника да атакува първи, да разстрои бойния си ред и едва след това те го контраатакуват. Умело се използват и внезапните атаки, особено в случаите, в които бойният ред на противника е нарушен.

Тази тактика прилага в сражението при Онгъла (680 г.) кан Аспарух. Той решава да не влиза в открито сражение с противника, защото византийците имат превъзходство в жива сила и въоръжение. Поради тези съображения българските войски се изтеглят в предварително изграден укрепен лагер. Византийските стратези оценяват високо силата на българските позиции, защото в продължение на три-четири дни не се решават да ги атакуват. Българският владетел използва колебанието на противника и контраатакува. Възможност за подобна интерпретация дава израза на византийския хронист, че българите, забелязвайки слабостта на ромеите, се съвзели и станали по-смели. В случая става въпрос за мълниеносни набези на българската конница срещу имперските войски, от които последните търпят сериозни загуби.

Краткостта на изказа, използван от византийските автори за да опишат причините, довели до поражението на имперските войски, навежда на мисълта, че бягството не е причинено само от отпътуването на император Константин IV, а за него има и по-сериозни причини. Вероятно византийските стратези, оставени да командват войските, изпълняват заповедта на василевса да стъпят в бой с противника, но тяхната атака завършва с неуспех, от който се възползва кан Аспарух. Той взема решение за незабавна контраатака, която води до пълно унищожение на имперските военни ефективи. Предложената историческа реконструкция е, разбира се, до голяма степен хипотетична, но тя отговаря на цялостното развитие на събитията, поради което представлява един от възможните варианти за развитието на даденото сражение.

Подобна изчаквателна тактика българските войски прилагат и при сражението в клисурата Верегава (760 г.). Българите първо изчакват византийците да навлязат в проходите на Стара планина, при което те неизбежно нарушават своя боен ред и едва тогава противникът е атакуван решително и разгромен.

 

В битката при Маркеле /792г./ кан Кардам разполага българската войска на укрепени позиции, изчаква Константин VІ да атакува, едва след което контраатакува. Според Теофан Изповедник Константин VІ влязъл в сражението, убеден от лъжепророци, че победата ще е негова. От казаното следва, че инициативата за започване на сражението принадлежи на имперските войски, които атакуват българите на заеманите от тях отбранителни позиции. По време на атаката византийските войски нарушават своя боен ред и поради това според думите на византийския хронист те влизат в сражението безредно. В случая авторът в риторичния си порив да осмее глупостта на императора и да я представи като единствената причина за претърпяното от византийските войски поражение обърква в известна степен хронологията на събитията. Византийците, естествено, атакуват в боен ред, но неравната местност довежда в известна степен до неговото нарушаване, което веднага е използвано от кан Кардам и българските войски контраатакуват противника.

Няколко години по-късно, през 796 г., кан Кардам в местността Авролева 17 дни изчаква атаката на византийците и когато последните така и не се решават да атакуват, след тяхното изтегляне той също изтегля българските войски. Кан Кардам, придържайки се към изчаквателна тактика, разполага българските войски на укрепени позиции в хълмиста и гориста местност, наречена от византийците Гористия Авролева. Константин VІ достига до крепостта Версиникия, изчаква известно време дали българите няма да настъпят срещу него, след което настъпва към българските позиции и се разполага в местността Голия Авролева. Според Теофан Изповедник императорът напразно призовавал българите да излязат от заетите позиции и да влязат в сражение на открито. Българското командване в лицето на кан Кардам не се поддава на византийските провокации и не напуска укрепените позиции. Но и Константин VІ, поучен от предишното си поражение при Маркеле – 792 г., не се решава да атакува българските позиции и след 17-дневно напразно чакане предпочита да оттегли своите войски.

Битката при Версиникия (22.VІ.813 г.) е прекрасна демонстрация на българска тактика на изчакване на противниковата атака на укрепени позиции и последваща българска контраатака. През лятото на 813 г. император Михаил І Рангаве решава да предприеме контранастъпление срещу българите в Тракия. Той прехвърля в Тракия войските на малоазийските теми, присъединява към тях войските на европейските теми и тагмите, като имперската войска в тази военна кампания фактически включва основните военни ефективи на империята. Византийските войски в продължение най-малко на месец през май и юни 813 г. маневрират из Тракия, без да постигнат значителни успехи. Михаил І Рангаве, който лично ги командва, не се осмелява дори да атакува Месемврия. В така създалата се ситуация в началото на юни 813 г. кан Крум решава да контраатакува и придвижва българските войски на юг, разполагайки ги в околностите на крепостта Версиникия. Българите изграждат укрепени позиции върху хълмист терен. Избирането точно на този релеф за бойно поле отново демонстрира придържането на българското командване към изчаквателна тактика.

Византийското командване след получаване на информация за разположението на българските войски напуска своите позиции край Адрианопол и се отправя срещу българите. След като достигат до Версиникия, византийците въпреки безспорното си числено превъзходство, не се решават да атакуват силно укрепените български позиции и се опитват да принудят българите да ги напуснат и излязат на открито.

 Според Продължителя на Теофан, Михаил І Рангаве многократно призовавал българите на сражение, но те не се решили да атакуват. Фактът, че византийците не атакуват, а призовават за сражение, показва, че те не искат да се бият на избраните от българите позиции, а се опитват да ги изкарат от тях на равно и открито. Кан Крум не се поддава на византийските провокации и българските войски не напускат заеманите от тях позиции. В продължение на 15 дни двете войски стоят строени една срещу друга, но византийците не предприемат решителна атака, а се задоволяват с изолирани атаки срещу българските позиции, изразяващи се главно в престрелки с метателно оръжие. Накрая българите успяват да наложат своята тактика, нервите на византийските стратези не издържат и те заставят император Михаил І Рангаве да даде заповед за атака.

 

Относно бойния ред на българските войски липсват каквито и да било податки. Едното от византийските крила се заема от войските на темите Македония и Тракия, командвани от стратега на тема Македония Йоан Аплакис, а другото крило – от войските на тема Анатолик и вероятно тема Армениак. Останалите имперски войски заедно с тагмите се намират в центъра на бойният строй и се командват непосредствено от императора.

Въпреки общата заповед за атака имперските войски не атакуват едновременно. Първи в бой влизат войските, командвани от Йоан Аплакис. Тяхната атака не е подкрепена веднага от останалите византийски войски. Според Scriptor Incertus, който дава най-подробни сведения за битката, останалите имперски войски не поддържат тази атака. Първи според този византийски извор побягват войските на тема Анатолик. Тези сведения се поддържат и от други византийски хронисти, но съществува и противоположна теза, според която войниците от тема Анатолик се сражават храбро, а първи побягват войските, разположени в центъра, командвани непосредствено от императора. В случая явно става въпрос за липса на кординация в имперските войски при осъществяването на атаката. Войските, командвани от Михаил І Рангаве и Лъв, се забавят да подкрепят атаката на тези, командвани от Йоан Аплакис. Този разнобой в действията на имперските войски, съчетан с факта, че при слизането от височините, на които са разположени техните позиции и изкачването на тези, върху които са българските, води до нарушаване на византийският боен ред, което се оказва фатално за имперските войски. Кан Крум използва създалата се ситуация и българските войски преминават в контраатака.

Българските отряди атакуват първо войските на Йоан Аплакис, които вероятно са обходени по фланговете, поради което изпадат в тежко положение. След това българските войски установяват контакт и с византийските контингенти, разположени в центъра, като по-този начин кан Крум използва объркването на  имперските войски, фактически ги разкъсва на три части, които разбива последователно. Последни в бой влизат войските на тема Анатолик. От твърдението на повечето извори, че те побягват първи, а според някои – дори без да влязат в бой, ясно се вижда, че те установяват последен контакт с противника: към този момент от развитието на сражението българските войски вече явно имат сериозно превъзходство в боя, поради което войските, командвани от Лъв, след кратка схватка побягват. Скоро след тях побягват и отрядите, разположени в центъра, командвани лично от императора. Бягството на основната част от войските на противника и продължаващата ожесточена съпротива на македонците и тракийците, които са обкръжени от българските войски и почти напълно унищожени заедно със своя командир Йаон Аплакис, първоначално принуждават Крум да действа предпазливо. Той изчаква известно време, за да види дали противникът не му готви засада или обход по фланговете. Едва след като се убеждава, че византийците наистина бягат, той дава заповед цялата войска да започне общо преследване на противника. Поражението на византийците е катастрофално. Българите разграбват византийският лагер и преследват противника на голяма дълбочина. Византийските войски спират своето бягство едва в Константинопол.

Сражението при Версиникия се разглежда толкова подробно, защото за него има най-пълно описание в изворите. Поради което то дава най-голяма възможност за анализиране на тактиката на българската войска. Фактът, че в него българските войски използват тактика каквато и в другите сражения, за които липсват подробни описания, показва, че съществува разработена и устойчива българска тактика, която се прилага вече в продължение на повече от век.

( Следва)

Svejo Facebook Digg Web-bg StumbleUpon Yahoo! My Web Technorati del.icio.us Newsvine Google Bookmarks Reddit

E-mail на приятеля
Съдържание	http://bolgari.net//%C3%90%C2%92%C3%90%C2%BE%C3%90%C2%B5%C3%90%C2%BD%C3%90%C2%BD%C3%90%C2%B0%C3%91%C2%82%C3%90%C2%B0_%C3%91%C2%82%C3%90%C2%B0%C3%90%C2%BA%C3%91%C2%82%C3%90%C2%B8%C3%90%C2%BA%C3%90%C2%B0_%C3%90%C2%BD%C3%90%C2%B0_%C3%90%C2%B1%C3%91%C2%8A%C3%90%C2%BB%C3%90%C2%B3%C3%90%C2%B0%C3%91%C2%80%C3%90%C2%B8%C3%91%C2%82%C3%90%C2%B5_%C3%90%C2%BF%C3%91%C2%80%C3%90%C2%B5%C3%90%C2%B7_V____%C3%90%C2%A5_%C3%90%C2%B2____1_-el-374.html

2009-06-14 13:40:44 От: KRUM

Поклон КРУМЕ,ти си ВЕЛИК!

2009-06-15 17:22:33 От:

Май че български политик и държавник ще трябва да бъде само доказал се български пълководец-офицер!Имат методичност и системност в мисленето чувство за мисия ,чувство за отговорност далновидност ,чувство за чест и доблести умние да се обогатямат с мярка и в рамките на градивното!

2009-06-16 18:55:19 От:

Български "ханове" няма! Нито пък има Български "канове". Българите не сме рода на монголците както искат да ни внушат. Титлите на Българските владетели за които ИМА исторически сведения са Князъ и Царъ.

Добави коментар

Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот