Ако става дума за винарството в Тракия, то изглежда "заприщено" на юг, към най-големия си пазар, където от всякое джамийско минаре дебне ревнивото око на ходжата, загрижен да не би нечестивата напитка да подкопае трона на падишаха, защото и правоверните се поддавали на развращаващото изкушение.

 
Какво обаче знаем за севернобългарското винарство, което няма конкуренцията на гръцките, италианските и въобще - на средиземноморските вина? Тук великата река Дунав е само незначително "поточе", прекосявано без усилие от винарските каици и гемии с българско вино. Не ниската и блатиста равнина, северно от Дунава, а високият южен бряг от Видин до Тулча е безспорната "Влашка винарна" в продължение на столетия.

  
Редица от нашите възрожденски автори, сред които и Раковски, пък смятали, че молдовските и бесарабските вина на трапезите на румънските домнулета също са български. При това с абсолютно основание, доколкото голяма част от тамошните лозя са засаждани от български изселници, пристигнали да търсят убежище по тези места.

   
Според историческите свидетелства пък, от XVII век насетне българските вина започват да изместват даже токайските от пазарите на Централна и Северна Европа. Тоест - дори могъщото течение на Дунав не успяло да спре българското вино, пробиващо си път нагоре по реката. Колкото до самата Турция, а и до Византия преди нея, разположените на три континента империи били фактически гигантски "общ пазар", надминаващ далече днешния Европейски съюз.

Имало българи, лозари и винари, по средиземноморските острови. По оценки на европейски пътешественици от времената на султаните нашенци били много по-големи майстори в лозарството и винарството от прехвалените гърци, които ги бивало повече като мореплаватели и рибари.

Може да е до особеностите на агротехниката, но дори хлябът - това всеобхватно божество - отдавна вече не стига до трапезата ни иначе, освен с помощта на огромни земеделски машини и автоматизирани фурни. Виното обаче продължава да получава и да разпраща импулсите си чрез ръцете человечески: от резитбата на лозите по св. Трифон Зарезан до есента на гроздобера и нежното, почти ритуално докосване до всеки грозд, както това е ставало и преди хилядолетия.

В любовта на българина към лозата има някаква особена двойственост, тя е едновременно и отческа, и синовна. Твърдейки, че лозата трябва да се отглежда като малко дете, той винаги е живял под клонките й като под майчина прегръдка. Като винетка от огромната книга на народния живот обаче лозата не е декоративен, а съдържателен елемент. "Винетка" също идва от "вино", което пък възхожда към индоевропейското "винт", "вия се" за лозата и напомня за нещо действително безкрайно и безсмъртно.

 
Сам Бог нарича себе си не как да е, а "истинската лоза", без нея не е възможна нито една картина на домашната любов, изобилието и мирния живот: "Жена ти в твоя дом да бъде като плодовита лозница, синовете ти - като маслинени клонки около твоята трапеза. И никой не ще те плаши, защото устата на Господ са изрекли това".

Освен чиста радост от живота и надежда за стопански просперитет, виното е приело през хилядолетията като свои задължения десетки и стотици социални, ритуални и регулативни функции, чиято цел е да слагат ред във взаимоотношенията между хората, в това число и като посредник със света на мъртвите при помени и погребения. Почти до края на ХIХ век то е главният, ако не и единствен гарант и "печат" при сключването на всякакви контракти и договори: от женитбата, като юридически акт, до наемането на аргати и даването на пари на заем.

Кузман Шапкарев казва, че при нарушаването на някаква уговорка или договор, засегнатата страна неизменно изтъквала, че е било пита "кърчма" или клетвено вино. Звучи парадоксално, но това е бил аргумент, валиден дори пред последната възможна инстанция - турския кадия, който поне привидно е трябвало да вярва, че виното е дело на дявола.

За да е сигурно, че ще се раждат мъжки деца, при въвеждането на невестата в новия й дом тя трябвало да се хване за чепа на някоя по-голяма бъчва. Още в пелени, отроците се "запойвали" с вино, а при първото им обредно къпане в коритото също се капвало от него, за да растат здрави, тоест - бели и червени. С помощта на виното се гонели всякакви змейове  и вампири, а болестите се примамвали извън селата.

В този случай било достатъчно бъкле вино, сложено нейде на път и кръстопът. Лудо, непокорно и артистично по рождение, виното моментално заемало пусия, очаквайки всички мислими и немислими злини и нещастия, които биха могли да сполетят хората без него. Нека му отдадем заслуженото като закрилник и през страшните "погани" дни и нощи от Коледа до Йордановден. Истинската закрила идвала от дебелата глътка вино, опъната издълбоко.

Независимо от всичките му битови пакости, то не участва в правенето на зло, на магии и обреди и дори случайно разлято на земята, е пак на добро.
 Раковски отбелязва, че "блъгари въобще не употребяват прихитрини във виноделие си".

Нашенецът едва ли не и до днес смята, че не толкова чистите съдове и чистото, отбрано грозде, колкото "чистото сърце" е истинската мая на хубавото вино, каквото и да означава този "фермент" за производството.

Малко по малко нашите селяни започват да се учат на винарство "по книга", което да задоволи претенциите на капризните "гражданя" и на чуждестранните търговци, но винаги им се намират и по "едно-две бурилчета вино за своя душа и за приятели". Те, разбира се, са налети при спазването на някакви митични предписания, останали от прадедните времена, когато първото дърво, бучнато в рая, се оказало не ябълката на греха, а винената лоза на живота.

По в-к Дума, Илия Зайков  -  С. М.