








Горчиви, но верни думи
акад. Антон Дончев; Снимка: nname.org
Ние не вдигаме у нас летвата поне на два метра, за да се опитаме, да се убедим, че умеем да скачаме. Нашата летва е на метър - метър и двадесет, ние не участваме в състезание на висок скок, а в бягане с препятствия - и за съжаление събаряме повечето от препятствията.
Поне от двадесет години ние винаги догонваме ние се присъединяваме, ние вечно сме виновни, нас ни учат и поучават.
Ние приемаме - и свикваме, - че сме изтърсакът в семейството. Нямаме самочувствие, нямаме чувство за национално достойнство, четем в „Стандарт” думи на писателя акад. Антон Дончев.
нашият коментар
Нас не по-малко от мъдрия писател Антон Дончев ни боли за блатото, в което беше захвърлена България през последните 20 години. А уж тръгнахме към промените с надеждата за по-добро бъдеще за българите от предишните 45 години!
Оказа се, че от трън попаднахме на глог и стана още по-мрачно в родината ни. Затова над милион наши млади сънародници подириха късмета си зад граница, което е огромно за народа ни кръвопускане.
Не ни приеха с добро намерение нито в НАТО, нито в Европейския съюз. Обратно, както им кефна ни наказваха, колкото можаха ни оскубаха до кръв. И продължават довчерашни разбойници и пирати да ни учат на морал, да ни размахват пръст и да ни санкционират за щяло и нещяло. А тукашни хайдуци, мизерници и предатели потриват от удоволствие ръце и повтарят хулите срещу народа ни.
Откъде тогава младите поколения да се заредят със самочувствие и национална гордост? Хвала на писателя, че изрича истината!
Svejo
Facebook
Dao
Digg
Link4e
Web-bg
Lubimi
StumbleUpon
Yahoo! My Web
Technorati
Pipe
del.icio.us
Newsvine
Google Bookmarks
Reddit
NoviniteDnes









