Нещо странно се случва в българо-гръцките финансови отношения. Целокупна Европа се пита как гигантският дълг на южната ни съседка и 12 процентният бюджетен дефицит ще се отразят на стабилността на еврозоната.

 

 

В САЩ коментират ролята на Голдмън Сакс и други институции в спекулативните сделки с гръцки активи. Китай проучва възможностите да изкупи държавния дълг на катастрофиралата държава.

 

 

Гърция трескаво търси 50 милиарда долара  външен заем, за да посрещне неотложни плащания / през март-април те са над 20 милиарда долара/. В дебата се включи и фамозния Джордж Сорос, което значи, че се задава глобална финансова колизия.

 

 

Само ние, българите не се тревожим. Официална София периодично  уверява своите партньори в Атина, че държи на добросъседските отношения, от там и отвръщат със същата показна любезност.

 

 

През това време Гърция ни нанесе удар в гърба с триседмична жестока транспортна блокада, причинила преки и косвени щети на българската икономика за над 200 милиона евро /след много закани родната администрация успя да събере доказателства за компенсации в размер на...12 милиона лева!/.

 

 

Пак сме прецакани, отново ще се правим, че бълха ни ухапала. Какво значи тук някакъв си четвърт милиард евро...

 

 

С чуждестранните банки работата е далеч по-сериозна, защото земетресението в Атина предизвика общоевропейски шок. Гърция контролира над 20 % от банковия пазар у нас; има значителен дял в осигурителния, застрахователния и индустриалния бизнес.

 

 

Как при това положение да вярваме на БНБ и МФ, че банковият сектор бил вън от опасност и случващото се в Гърция нямало да ни засегне! Народът естествено не се доверява на нездравия оптимизъм на своите управници!

 

 

Той от опит знае, че заиграе ли мечката у съседите, ще дойде и в нашия двор. Изглежда българите не вярват и на местните медии, които ни засипват с благи приказки, че гръцката ситуация била тежка, но ЕС щял да помогне!

 

 

Моята кореспонденция с водещи международни икономисти и дискусиите, в които участвах през тази седмица в Брюксел ме карат да мисля, че в България предстои сериозен трус именно в банковия и не-банковия финансов сектор, чиито епицентър е на юг от Промахон.

 

 

Затова бих искал да запитам господата Дянков и Искров как оценяват следните твърдения и факти,предмет на нестихващ дебат във водещи международни медии и специализирани издания:

 

 

Първо, фалшивата финансова стабилност. Според „Ню Йорк Таймс”  гръцките правителства, с участието на Голдмън Сакс и прочее спекуланти от Уолстрийт, са осъществили нечисти сделки за милиарди долари, от които американската мега-корпорация е придобила над 300 милиона чиста печалба.

 

 

„Ползата” за гръцката държава е, че е успяла да заблуди Брюксел относно финансовата си стабилност и доскоро е била третирана като коректен партньор в еврозоната. Загубите от глобалната спекула са гигантски и ще бъдат плащани от няколко поколения гърци.

 

 

Внимание: според западни всекидневници още сега практически всички гръцки банки са в състояние на фалит!

 

 

 

Въпросът е: възможно ли е фактически банкрутирали банки-майки да имат стабилни дъщерни подразделения? Според финансовата логика отговорът би трябвало да е отрицателен.

 

 

Тогава какво става с депозитите на българските граждани и фирми в гръцките банки? Кой и как ще защити онези, които надхвърлят 100000 лв.? И не само тях...

 

 

Второ,  кредитната парализа. Гръцките, а и всички чуждестранни банки у нас, практически спряха да дават кредити на бизнеса. Основното им занимание е да събират проблемните и лошите вземания, често променяйки едностранно условията по кредита. Когато това не помага, завеждат дела /стотици на ден!/ и вземат имотите на длъжниците.

 

 

Паралелно се води депозитна война, която Стоян Александров многократно нарече нелогична и опасна. Наистина, какъв резон има в привличането на влогове при 7-9% лихва и предлагането на кредити при двойно по-висока лихва.

 

 

Тази ситуация високопоставени финансови и банкови мениджъри у нас определят като „пазарна”. За тяхно сведение, подобен уродлив пазар в ЕС няма, с изключение на българския.

 

 

Европейските лидери и Европейската централна банка следят отблизо и всекидневно ликвидността и кредитната активност на банките. Появят ли се симптоми на дестабилизация, реагират на мига.

 

 

Въпросът към БНБ и МФ е: имат ли готовност да се намесят, ако утре, вследствие на гръцката финансова трагедия,  пресъхне една трета от паричния оборот у нас? Откъде ще се вземат ресурси и как ще се инжектират в институции, които не са българска собственост?

 

 

Спирам с въпросите, за да премина към стратегическата цел, която си поставя през мандата сегашното правителство: членството на България в еврозоната. След хипер-кризата, която бушува в Гърция, предстои ревизия в цялостния механизъм на финансовия съюз.

 

 

Големите държави  /най-вече Германия/ умуват как да санкционират южната ни съседка: по - мекият вариант е да я накарат да изпие до дъно горчивата чаша /чрез жестоко орязване на  публичните разходи, заплати и пенсии да свалят бюджетния дефицит с 4% за една година – непосилен рекорд, дори за един Дянков/; по-твърдият вариант е да изключат Гърция от еврозоната.

 

 

Което няма да е гаранция срещу бъдещи сривове. Нито ще спре верижните дестабилизации, които се задават в Италия, Португалия, Испания. Затова реализирането на супер целта за членство на България в ЕРМ-2 трябва да се отложи за следващия мандат, т.е. след 2012 г.

 

 

България не бива да чака решенията на европейските лидери. Ние сме пряко застрашени от финансовия банкрут на Гърция - тук и сега. Гуверньорът на БНБ би трябвало да наруши мълчанието си и да окаже двоен натиск - върху партньорите си на юг и в Брюксел.

 

 

 Финансовият министър поне за момент е длъжен да пренесе вниманието си от ниско дефицитния бюджетен копнеж и да съдейства на БНБ да си върши работата както се полага. А премиерът да не изпуска от очите си опасността, идваща от юг. Защото българският кораб вече се накланя, получил пробойни от тази посока.

 

 

Гърция вече не е галеното дете на ЕС. Вярно е, че в нея живее приятелски/христянски народ, но неговите бизнесмени се оказаха лоши инвеститори. В такъв момент е редно да помислим първо за българските интереси. И да си дадем сметка, че малка и бедна нация като нашата не може да играе ролята на котва за потъващия кораб на съседите.

 

 

Апропо, кредиторът от последна инстанция МВФ вече пристигна в Гърция. Местните синдикати го посрещнаха с обща стачка. Хаосът нараства....

 

 

 

 

По Блогът на проф. Кръстьо Петков  

 

 

 

Бел. Ред. - Материалът е  публикуван и във в. „Поглед” – С. М.