Дилма Русеф - желязната лейди на Бразилия

Автор: Жан-Пиер Ланжелие

От 4 години тя играе втора роля в националната политика: началник на канцеларията на президента Лула да Силва. Нещо като неофициален премиер.

Тази длъжност (рали "Париж-Дакар" всеки ден, казва тя), но дискретна, далеч от светлините на рампата, които са насочени към Лула. Но за това оставане сравнително встрани от вниманието трябва да се говори почти в минало време.

Защото Дилма, както я наричат мнозина от нейните сънародници, нека избегнем "Дилминя" - фамилиарност, която тя никак не обича, е на път да стане политическата звезда на Бразилия.

И всичко това по една много важна причина. Президентът, на когото конституцията забранява да се бори за трети 4-годишен мандат, я избра за своя наследница.

Ако не се случи някакво невероятно чудо, тя ще бъде през 2010 г. кандидатът на Партията на трудещите се, основана от Лула през 1980 г. и на власт от 2002 г. благодарение на него.

Обича да пуши и да чете

Нека си представим, че Дилма спечели: за първи път жена президент, 8 години след избирането на работник. Това би бил двоен символен и привлекателен удар за бразилската демокрация.

Лула няма естествен наследник в една партия, която доминира със силната си личност. Изборът на Дилма му се наложи малко по малко. Това е една разсъдлива партия.

Бъдещата кандидатка ври и кипи в политиката, откакто се помни, и то по какъв начин! Тя е дъщеря на адвокат комунист от български произход. От този интелектуалец и бохем наследява вкуса към четенето и цигарите.

Дилма е на 15 години, когато баща й умира. Военният преврат през 1964 г. разтърсва тази гимназистка - идеалистка, решена да се посвети на радикалното левичарство.

Тя се присъединява към организация, която проповядва въоръжената борба, омъжва се за активист, с когото ще се разведе доста бързо, започва да учи икономика и потъва в нелегалност след втвърдяването на диктатурата в края на 1968 г.

Дилма се възхищава от Жан-Пол Сартр, виетнамските партизани и Фидел Кастро. Срещата й с един "стар" комунист - 31-годишния Карлуш Араужо, който ще стане нейният втори съпруг, я въвлича малко повече в борбата.

Дилма се кичи с фалшиви имена, от които нейното полицейско досие още носи следи: Луиза, Естела, Марина.

Тя се научава да стреля с пушка, да прави експлозиви, като в същото време отдава приоритет на политическата работа, на "масовата борба" пред военните действия.

Дилма не участва пряко в нито една военна операция, но е тясно свързана с най-известната - кражбата през 1969 г. в Рио на 2,5 млн. долара от сейфа на любовницата на един бивш губернатор.

Когато полицията я арестува през януари 1970 г. в Сау Паулу, тя носи със себе си оръжие.

Владее и хурката, и вретеното

"Не можете да си представите количеството тайни, което може да излезе от едно човешко същество, когато то бъде подложено на мъчения", довери наскоро Дилма.

Дали тя нямаше предвид самата себе си? Свидетелите от онова време си спомнят, че след ареста й, тя посреща с кураж 22 дни мъчения. Тя ще излезе от затвора едва 4 години по-късно:

"Имах достатъчно време, за да науча хурката и вретеното." Бурната младост на бившата партизанка не буди никакви съжаления у нея: "Бяхме наивни и самоотвержени. Искахме да спасим света."

Тя, естествено, е сменила своите възгледи и методи: "Научих колко важна е демокрацията. Но съм горда, че не смених лагера."

Дилма ще роди дъщеря - Паула, ще се разведе отново през 2000 г. и ще има междувременно блестяща политическо-административна кариера, като ще отговаря по-специално за мините и енергетиката в Порту Алегри.

Големият град в Юга

Порту Алегри й предлага същия пост на федерално равнище - министър на мините и енергетиката.

Това става, преди Порту Алегри да й повери през 2005 г. своята канцелария, където тя си спечелва бързо репутацията на "желязна лейди". Нейните козове:

Интелигентността, работоспособността, качествата на ръководител. Нейният недостатък? Тя никога не е участвала в избори.

По съвет на и със помощта на Лула - нейният главен поддръжник Дилма се представя пред гласоподавателите на място. Тя опипва почвата, както казват тук. От няколко месеца Дилма преминава ускорено предизборно обучение.

Тя придружава често президента при официалните му дейности, дели трибуната с него, дава интервюта за медиите. Дилма има запазено място за снимка в печата, всеки или почти всеки ден.

Няколко светила от Партията на трудещите се се поставиха в нейна услуга, за да й изплетат национална мрежа. Въпреки огромната популярност на нейния главен поддръжник, победата на Дилма Русеф не е гарантирана.

Тя ще има за вероятен съперник човек с тежест - Жозе Сера - губернатор на Сау Паулу и злощастен опонент на Лула през 2002 г. Както си му е редът в Бразилия - рай за естетическата хирургия, Дилма промени своя облик.

Няколко прецизни рязания на скалпела я подмладиха и разкрасиха. Тя свали 10 килограма, направи си по-модерна (и по-червена) прическа и замени своите очила за късогледство с контактни лещи.

Тя се грижи за своя грим, усмихва се по-често и използва на обществени места по-прости думи.

"Продуктът" Дилма ще бъде скоро готов за продажба. Лула й остави в наследство своя стар предизборен лозунг, който вече е скандиран на срещите на Партията на трудещите се: "Бразилия! Спешно! Дилма президент!"  

В. "Монд". Превод от френски: БТА – П.П.