








Дякона бил погребан недалеч от Враждебна
Само на около осем километра от центъра на София се намира обновеният квартал Враждебна.
Това е бившето село Враждебна. В най-източната част на селото, близо до Искъра, се намираше една ниска, схлупена, вкопана в земята, грохнала от годините къща. Това е бившият хан на Вълчо Йончев – сподвижник на Левски.
Ханът е бил известен навремето си под името „Вълчовия хан” или „Лучовия хан”, както го е наричал отец Генадий - игумен на Драгалевския манастир по онова време. Ханът се е намирал на пътя от София за Орхание (днес Ботевград), Тетевен, Ловеч и др. В него е намирал подслон и убежище Апостола на българската свобода Васил Левски.
Често се отбивал тук на влизане и излизане от София
В личното си тефтерче на страница 71-ва е записал, че е платил 7 гроша за негова нощувка и 126 гроша за Димитър Общи. И записал за Общи: на Димитра кога да върниши хатът (коня) в София ...126. На 101-ва стр. е записал: във Враждебна 337 гроша.
Когато Общи и Левски пристигнали в София на коне, посрещнал ги отец Генадий. Той казал на Димитър: “Иди у Лучовия хан у Враждебна и чакай, докато се завърне Дякона”.
Левски основава таен революционен комитет. Дядо Вълчо е имал от Левски дадена т. нар. „лозинкя”. Това е половин парче лист от тефтерчето на Левски. То е служило за парола.
През онова време в Негован и в близките села Локорско, Войняговци, Чепинци и Световрачене събрали пари за делото. Натоварили дядо Боте Стоянов и заедно с още един негованчанин отишли и предали парите на Васил Левски. Срещата станала в село Враждебна във Вълчовия хан. Дядо Боне си спомнял Левски – рус, със сини очи и руси мустачки, здрав и снажен, тъкмо какъвто е описан в спомените на неговите съвременници.
Левски респектирал пияни турски аскери с изстрели в тавана
Дядо Коста Вълчев, третият син на Вълчо Йончев, умрял през 1946 г. на 90-годишна възраст, е разказвал за следния случай с Левски. Една вечер в хана пристигнал Левски, преоблечен в дрехи на турски офицер. Легнал да спи в малката одая върху дървен одър. Късно през нощта пияни турски войници искали да продължат пиенето и пеенето си в хана. Левски ги предупредил да не вдигат голям шум, за да спи. Но те не се вразумили. Тогава той лежешком извадил револвер и стрелял няколко пъти в тавана.
Коста Вълчев е виждал многократно тези дупки в гредата, подпирала тавана на хана. Турците се изплашили и избягали. Рано сутринта Левски оседлал коня си и отпътувал по своя път.
Дядо Коста е бил тогава на около 16-17 години и помагал на баща си в хана. Посрещал и изпращал гостите, хранел добитъка, поднасял храна, кафе. Бащата Вълчо предупредил сина си Коста да не смее никъде да говори, че това е Васил Левски, защото иначе главата му ще отиде.
След обесването на Апостола на 6 февруари стар стил (19 февруари – нов стил)
тялото висяло две денонощия на бесилката
По предание, записано в спомени на наследници на враждебненския селянин Георги Стрински, се припомня, че той, връщайки се една вечер от пазар, свалил Левски от бесилото.
Отрязал въжето и свалил обесения. Погребал го наблизо, като от капаците (канати) на каруцата направил нещо като ковчег. Не е казал на наследниците къде е точното място, където го е погребал. Защото обяснил, че гробът на Левски е в цяла България.
Преди около 60 години Вълчовият хан бе обявен от СГНС – Софийска община за паметник на културата. През 1956 г. ханът бе съборен от невежа ръка. Сега е регистрирано сдружение за възстановяването и превръщането му в хан-музей.
По Агенция БЛИЦ, Петър МЛАДЕНОВ, кв. Враждебна – С. М.
Svejo
Facebook
Dao
Digg
Link4e
Web-bg
Lubimi
StumbleUpon
Yahoo! My Web
Technorati
Pipe
del.icio.us
Newsvine
Google Bookmarks
Reddit
NoviniteDnes









