Дякона бил погребан недалеч от Враждебна


Дякона бил погребан недалеч от Враждебна

Друга версия за погребението, но къде точно, неволният гробар приживе не казал. Апостола в премеждие и у “Вълчовия хан”

Само на около осем километра от центъра на София се намира обновеният квартал Враждебна.



Това е бившето село Враждебна. В най-източната част на селото, близо до Искъра, се намираше една ниска, схлупена, вкопана в земята, грохнала от годините къща. Това е бившият хан на Вълчо Йончев – сподвижник на Левски.

 

Ханът е бил известен навремето си под името „Вълчовия хан” или „Лучовия хан”, както го е наричал отец Генадий - игумен на Драгалевския манастир по онова време. Ханът се е намирал на пътя от София за Орхание (днес Ботевград), Тетевен, Ловеч и др. В него е намирал подслон и убежище Апостола на българската свобода Васил Левски.

 


Често се отбивал тук на влизане и излизане от София



В личното си тефтерче на страница 71-ва е записал, че е платил 7 гроша за негова нощувка и 126 гроша за Димитър Общи. И записал за Общи: на Димитра кога да върниши хатът (коня) в София ...126. На 101-ва стр. е записал: във Враждебна 337 гроша.



Когато Общи и Левски пристигнали в София на коне, посрещнал ги отец Генадий. Той казал на Димитър: “Иди у Лучовия хан у Враждебна и чакай, докато се завърне Дякона”.

 

Левски основава таен революционен комитет. Дядо Вълчо е имал от Левски дадена т. нар. „лозинкя”. Това е половин парче лист от тефтерчето на Левски. То е служило за парола.

 

 

През онова време в Негован и в близките села Локорско, Войняговци, Чепинци и Световрачене събрали пари за делото. Натоварили дядо Боте Стоянов и заедно с още един негованчанин отишли и предали парите на Васил Левски. Срещата станала в село Враждебна във Вълчовия хан. Дядо Боне си спомнял Левски – рус, със сини очи и руси мустачки, здрав и снажен, тъкмо какъвто е описан в спомените на неговите съвременници.



Левски респектирал пияни турски аскери с изстрели в тавана



Дядо Коста Вълчев, третият син на Вълчо Йончев, умрял през 1946 г. на 90-годишна възраст, е разказвал за следния случай с Левски. Една вечер в хана пристигнал Левски, преоблечен в дрехи на турски офицер. Легнал да спи в малката одая върху дървен одър. Късно през нощта пияни турски войници искали да продължат пиенето и пеенето си в хана. Левски ги предупредил да не вдигат голям шум, за да спи. Но те не се вразумили. Тогава той лежешком извадил револвер и стрелял няколко пъти в тавана.

 

 

Коста Вълчев е виждал многократно тези дупки в гредата, подпирала тавана на хана. Турците се изплашили и избягали. Рано сутринта Левски оседлал коня си и отпътувал по своя път.



Дядо Коста е бил тогава на около 16-17 години и помагал на баща си в хана. Посрещал и изпращал гостите, хранел добитъка, поднасял храна, кафе. Бащата Вълчо предупредил сина си Коста да не смее никъде да говори, че това е Васил Левски, защото иначе главата му ще отиде.



След обесването на Апостола на 6 февруари стар стил (19 февруари – нов стил)



тялото висяло две денонощия на бесилката



По предание, записано в  спомени на наследници на враждебненския селянин Георги Стрински, се припомня, че той, връщайки се една вечер от пазар, свалил Левски от бесилото.



Отрязал въжето и свалил обесения. Погребал го наблизо, като от капаците (канати) на каруцата направил нещо като ковчег. Не е казал на наследниците къде е точното място, където го е погребал. Защото обяснил, че гробът на Левски е в цяла България.



Преди около 60 години Вълчовият хан бе обявен от СГНС – Софийска община за паметник на културата. През 1956 г. ханът бе съборен от невежа ръка. Сега е регистрирано сдружение за възстановяването и превръщането му в хан-музей.

 

 



По Агенция БЛИЦ, Петър МЛАДЕНОВ, кв. Враждебна – С. М.  

 

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот