Иван Щърков: Щастието е в добрата кухня

Автор: ИВАН ВАСЕВ, "Българи"

Илюстрацията е от средновековна бълграрска хроника

И веднага наученото решил да провери в практиката, участвайки в Отечествената война.  През 1945 г. постъпва студент н Аграрно-лесотеническия факултет. От 1952 г. до пенсионирането си работи в администрацията на Съюза на българските журналисти. Шест години след това е секретар по печата в Комитета по опазване на околната среда.

Има стотици публикации в радиото, печата и телевизията. Автор е на телевизионни филми. Още от войнишките окопи обаче, а той твърди, че му е по наследство по бащина линия, една страст започва да го владее. Кулинарията. Страстта към вкусното, изследването на непознаните вкусове, смесването и експериментирането, търсенето и удовлетворението от сполуката. Експериментите и достиженията му са документирани в два труда, а сега ИК “Наслука” подготвя за печат три кулинарни книги на Иван Щърков.

- Откъде да започнем? Да тръгнем ли от по-страшното – участието ти във войната?

-  Нашата батарея от състава на V-та армия под командването на прословутия ген. Кочо Стоянов беше в Босилеград, когато Съветската армия стъпи на брега на Дунава. Администрацията се изтегли от Крива Паланка, генералът издаде заповед да предадем оръжието си на немците. Фашистките командири изпълниха заповедта, но в нашата батарея не стана. Опитаха се да ме арестуват, аз обаче поех командването на батареята, изведох я от Крива Паланка на Деве баир и дадох първите изстрели срещу настъпващите германци. По този начин ги задържахме до идването на пловдивския полк. Само нашата батарея се оказа боеспособна от V-та армия и взе участие в Отечествената война.

От новосформирания щаб в Кюстендил получих заповед през Бясна Кобила да отидем във вътрешността на Югославия и се поставим на разположение на 8-ма Титова бригада. Задачата ни беше да възпрепятстваме включването на нови части при Бяла Паланка, тъй като немците търпяха големи поражения от нашите. Успяхме да ги задържим до 15 октомври в зоната около Враня, когато се включи 2-ра конна бърза дивизия, командвана от германофила генерал Минчев и по негова вина дадохме много жертви. Групата на Морунов и нашата батарея бяха оставени да охраняват тила на армията при Кончулския проход, а след това преследвахме немците, отстъпващи от Македония.

Така стигнахме Прищина, записвайки редица победи. Дадена ни бе честта да влезем първи в града, посрещнати с музика, която изпълняваше българския военен марш “Бдинци, лъвове титани”. Главната улица беше украсена с лозунгите “Живио, бугарски победители”,  “Живио, победители”. Обезоръжих стражата, охраняваща общината. За това бях награден с орден от маршал Толбухин, а по-късно получих и български медали.

- Обарутен, покрит с почести и слава...  Как всички това се връзва с кулинарията, със страстта около печката?

- С кулинария се занимавам дълги години. Работата ми бе такава, че посещавах всички райони в страната. След всяка командировка се връщах с нова рецепта, подарена ми от някоя мила старица. Проверих сам повечето от тези рецепти, внесох някои малки подобрения. Постепенно се събраха много рецепти от българската народна кухня. Реших, че трябва да излязат на бял свят. Още повече, че трябва да оставя нещо за бъдещите български домакини.

Това моя страст се засили, след като се пенсионирах и станах редовен сътрудник на няколко вестника, където поддържах рубриките “От бабините рецепти” и “Бабините тефтери”. Рецептите, които публикувах, се посрещаха много добре, получавахме благодарствени писма. Спомням си писмото на една дама инженер, която споделяше, че учила висша математика, химии органични и неорганични, но кулинария не е учила и сега й се налага да храни семейсто. Моите рецепти били единственият източник, старателно ги изрязвала и събирала в една тетрадка. Друг читател ми благодареше, че с помощта на моите рецепти менюто вкъщи се подобрило и разнообразило с вкусни гозби.

Много колеги, вкусили от моите ястия, ме съветваха да издам рецептите в книга. Така се появи първата ми кулинарна книга “Бабините гозби”. Посрещна се много добре. Но тиражът й бе малък, не можа да стигне до широк кръг читатели.

Втората ми книга “С пушка и черпак” е плод на сътрудничеството ми във вестниците “Наслука” и “Рибар” и някои други издания. В нея са включени рецепти от риба и дивечово месо. Някога риба се ядеше само в месеците с буквата Р. Сега вече консумацията е през цялата година и предложих многобройни рецепти от нашата и чуждестранната кухня.

С дивечовото месо положението беше трагично! Почти на всяка домакиня се налага понякога да готви дивеч. Но, ако не е запозната с начина на приготовление, дивечът загубва специфичния си вкус и направо се похабява. Умело обработеното дивечово месо е вкусно и крехко, не съдържа мазнини, приема се лесно от човешкия организъм. Мнозина не знаят, че дивечът не се готви веднага, трябва да престои, да се отпусне напрегнатата мускулатура, трябва да се маринова и т. н.

- Като стана дума за дивеч – ти си човек, който много умело съчетава три в едно: пушка, перо и черпак.

- Може би съм създал впечатление, че редовно участвам в ловни излети. Понякога ме канят в дружинки извън столицата. Но аз ходя, за да бъда в обятията на природата. Приятните часове сред дивия свят, интересните преживявания, напрегнатите минути по време на лов създават неповторимо очарование. Заедно с това у ловеца укрепва чувството за колективизъм, другарството, взаимопомощта. При излет природата ми дава най-голямата радост да живея, да се трудя, да обичам и правя добрини.

Това ме накара на времето да поискам съгласието на ръководството на БЛРС да се учреди ловна дружинка към СБЖ. Сега отново ходя сред природата, но без пушка. Ако събота и неделя не съм в планината, седмицата ми минава трудно.

Лесно се носят под една мишница трите дини – пушка, перо и черпак, когато всичко е с любов и от сърце. “С пушка и черпак” стана много интересна и полезна книга.В нея включих и любими рецепти на видни личности и световни знаменитости. Разбира се, заслугата за това дело трябва да си поделим с ИК “Наслука” - за професионалната работа и чудесното полиграфично оформление.

Искам да подчертая, че подобна книга не е издавана и е полезна за всяко семейство. Тя ще остане за децата. Тези, които си я купиха, не съжаляват.

- С други думи, от теб продуктите, от нас мерудиите в изработването на тази книга. И като стана дума за мерудии – всяка национална кухня  има своите особености. Те се базират на традициите, на климата, на плодовете на тази земя. Чувал съм от чужденци, че нашите плодове и зеленчуци имат несравним вкус. Сега, след като унищожихме селското ни стопанство, внасяме плодове и зеленчуци със съмнителен вкус. Отказахме се и от нашата уникална кухня, за да ядем сухоежбините на “Макдоналдс”, масовите пици и арабските фалафели.

- Готварското изкуство се е развило най-напред в Китай, оттам е пренесено в Персия, Египет и Гърция. Първите готварски рецепти са писани на глинени плочки, първата кулинарна книга е гръцка от ІV в. пр. н. е. Първата модерна готварска книга е “Книга за доброто ястие” от ХІV в. Дотогава рецептите се предават устно. През ХІХ в. във Франция излизат доста готварски книги.

За изворите на българското кулинарно изкуство данните са оскъдни. Древните българи са ползвали сушено месо. Траките били земеделци и употребявали зърнени храни. Отличителна черта на българската кухня е здрава, разумно подбрана храна. Картофите за германците, макароните за италианците, качамакът за румънците, за българите – фасулът! Типични са българските предястия – салати, разядки, туршии, чорби, супи, пача.  Голямо е разнообразието на яхнии, плакии, гювечи, кебапи, мусаки. Някои ястия сме възприели от средиземноморската, други – от ориенталската кухня, но българката им е придала характерния наш вкус.

И днес помним гозбите на майките и бабите ни. Те готвеха много вкусно. Това изкуство не бива да се загуби. Трябва да го запазим за днешните и утрешни поколения. Ще бъде грях, ако се затрият старите наши гозби. Те са формирали здраво българско поколение. Първата ни готварска книга е издал Дядо Славейков през 1870 г. в Цариград.

Кулинарията е властна и себична. Влюбиш ли се в нея, е за цял живот! В кухнята е празник. На малцина е известно, че на 37 години, в разцвета на силите и славата си Джоакино Росини (да, да, същият – авторът на “Севилският бръснар”!) се оттегля от света на музиката в света на кулинарията. Неговото “Божествено телешко” непрекъснато се появава по страниците на световните списания и кулинарни книги. Наистина е прав известният френски готвач Аугусто Ескофие: “Добрата кухня е основата на човешкото щастие”.  

- Да, но чудесно ястие без чашка вино е като роза без аромат. Не ти ли прави впечатление, че ние, българите имаме много празници, но само един е две седмици – от 1 до 14 февруари. Това е най-древният, с най-дълбок корен по нашите земи празничен ритуал.

- Това е трудов празник. Празнуват лозарите, винарите, кръчмарите, градинарите, които са под покровителството на св. Трифон и, разбира се, целокупният български народ. Основният обряд е зарязването на лозята. Празникът подсеща за приближаващата пролет. Зарязването се извършва предимно от мъже лозари. Те отиват на лозето групово с музика. Всеки носи прясно опечена пита, варена кокошка и бъклица с вино. Всеки стопанин отрязва в лозето си няколко пръчки и полива зарязаното с вино. Зарязването е придружено с благословии за богата реколта. Следва обща трапеза в лозята с песни и хора. Като се завърнат по къщите, гостуват си взаимно, черпейки се с вино. Празникът завършва на мегдана или в читалищния салон, където се събира мало и голямо.

В Русенско, Разградско, Великотърновско, Плевенско, Врачанско избират цар на лозята. Той трябва да е добър стопанин и късметлия. Празникът приключва с общо угощение в дома на “царя”.

Прочути български вина са новоселската и павликенската гъмза, поморийският димят, сливенската шевка, карловският и сунгурларският мискет, силистренската и врачанската тамянка, асеновградският мавруд.

Докато бях на работа, нямам година да съм пропуснал празненства в някои лозарски селища. Тези празници и сега са ярки в спомените ми. Например Трифон Зарезан в Лясковец. След като зарязахме над града, слязохме на площада. Музиката засвири и всички запяха в един глас:

“Тези черги шарени, кой ли ги тъче,

тези булки хубави, кой ли ги ...”

Там, където е многоточието, всички се провикваха “Иху".

Svejo Facebook Digg Web-bg StumbleUpon Yahoo! My Web Technorati del.icio.us Newsvine Google Bookmarks Reddit

E-mail на приятеля
Съдържание	http://bolgari.net//%C3%90%C2%98%C3%90%C2%B2%C3%90%C2%B0%C3%90%C2%BD_%C3%90%C2%A9%C3%91%C2%8A%C3%91%C2%80%C3%90%C2%BA%C3%90%C2%BE%C3%90%C2%B2__%C3%90%C2%A9%C3%90%C2%B0%C3%91%C2%81%C3%91%C2%82%C3%90%C2%B8%C3%90%C2%B5%C3%91%C2%82%C3%90%C2%BE_%C3%90%C2%B5_%C3%90%C2%B2_%C3%90%C2%B4%C3%90%C2%BE%C3%90%C2%B1%C3%91%C2%80%C3%90%C2%B0%C3%91%C2%82%C3%90%C2%B0_%C3%90%C2%BA%C3%91%C2%83%C3%91%C2%85%C3%90%C2%BD%C3%91%C2%8F-h-314.html

Няма написани коментари.

Добави коментар

Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот