Къщата на шапките и нейната стопанка

Автор: Петра Ташева

Тази къща е в София, близо до Руски паметник. Ако досега не сте я посетили, загубили сте едно много приятно изживяване, защото не сте били в царството на шапките!

А ако не познавате нейната стопанка, тогава не знаете какво значи сбъдване на една лелеяна мечта! Ирина Сардарева - стопанката на къщата, посреща гостите и клиентите си с широка славянска усмивка.

Тя е украинка, присадена на българска почва. Нарича себе си "любовна емигрантка", защото е българска снаха.

Като студенти се женят със съпруга си в Киев, където нашето момче получава не само висшето си образование, а си взема и жена оттам. От 1978 г. живеят в София.

Ирина е учила микробиология, затова преподава химия в софийско училище, обича учителската си професия, разбира се с учениците си, с които и до днес има мили и вълнуващи срещи.

Когато у нас идва промяната, съпругът й остава без работа. Тогава предприемчивата Ирина казва: "Започваме собствен бизнес!" Решителна и смела, тя напуска учителството, но знае, че успява този, който с вяра и хъс се хвърля сам във водата.

Уверена е, че има предопределение! За нея Съдбата помага на този, който много силно желае, обича и се стреми неудържимо към любим човек, към любима работа.

А тя цял живот има едно хоби, една голяма мечта - да се занимава с мода и да прави шапки! През 1992 г., в най-трудното у нас време, Ирина започва бизнес със собствените си шапки, които са 20 в гардероба й!

Заминава за Киев, за да купи още. Влиза във фабрика, която за един месец прави милион шапки. Новата държава Украйна дава добър старт и на Ирина, която получава тук първия си урок по шапкарство.

Донася шапките в София в онези години, когато мръзнехме за хляб и мляко. Но тя знае, че и гладна да е, жената пак мисли за своята красота и елегантност!

Първото й малко магазинче е на ул. "Денкоглу". То много бързо се прочува и става известно на жените, които търсят барети, шапки, защото искат и в тежкото време да бъдат хубави и различни.

Ирина има няколко магазина за шапки, докато стигне до този дом - Къщата на шапките.

Пътят дотук е също интересен и белязан с намесата на късмета, на Съдбата, която като че ли се грижи за тази талантлива и работлива жена!

Защото Ирина си мечтае за едно "потайно" местенце, в което жените да се усамотяват, да мерят шапка след шапка, докато намерят себе си! И да нямат свидетели на бавния и изпитателен процес, докато стане Чудото!

То преобразява жената, прави я чаровна и привлекателна! И един ден, също като в приказките, при Ирина в магазинчето й на ул. "Ломска" идва възрастен господин - като по поръчка на Добрата фея!

В тих и откровен разговор тя му разказва за своята мечта да има магазин, дом на шапките, малко по-далеч от шума на главните улици, от любопитните погледи на пазаруващи и минувачи.

Оказва се, че господинът е адвокат и изпълнява завещанието на Мария Хаджигенова, съпруга на бивш наш министър на земеделието.

Тя, също като Ирина, била пленена от мечтата да стане шапкарка и след като през 1929 г. построила тази къща, пожелала да изпълни желанието на живота си. Но нейният съпруг бил категоричен: "За жената са достатъчни децата и кухнята!"

Тогава Мария зарязва дом, деца и съпруг и заминава за Париж - "Меката" на модата, на шапките и аксесоарите. Но мечтата й не се сбъдва - Мария не успява нито в личния си живот, нито в шапкарството. През 1956 г. умира с отворени очи!

След разговори и преговори, които се проточват повече от половин година, щастието се усмихва на Ирина и на цялото й семейство. Купуват къщата, правят ремонт, надстрояват още 2 етажа и сега имотът е фамилен за Сардареви.

Когато идва дъщерята на Мария, вижда, че салонът за шапките е преустроен така, както е мечтаела нейната майка!

Сега тук са жилищата на фамилията, тук е и магазинът, офисът на бизнеса им, който отдавна не е само за шапки, а и за плетива, за мода, за облекла и декори на театрални постановки, за участия в изложби, ревюта, филми.

Ирина прави шапки и облекла на наши олимпийци, стюарди и стюардеси, на Отряд 28 - екипажа на правителствените самолети, на културния и политическия ни елит, на артистите за Аскеер...

Работи заедно с Евгения Живкова, с Жана Жекова. Трудно ще се изброят участията на фирмата на Сардареви в нашия културен и обществен живот!

И не само в нашия, защото Ирина отдавна вече е прелетяла над океани и морета и е популярна на пазарите в Европа, Азия, Америка! Знаят я в Япония, Дубай, Кувейт, САЩ.

Започнала от собствените си шапки, сега Ирина дава препитание на 30 надомни плетачки, на доста шивачки и декораторки.

Някои от тях са инженери, конструктори, но са се отдали на хобито си - принудени от кризата, те изкарват по друг начин прехраната си.

Успява не само Ирина, успява цялото й семейство, защото сега модата, шапкарството, плетачеството са фамилен бизнес, в който участват почти всички Сардареви.

Единият й син е завършил "Международни отношения" и е поел износа на фирмата. Другият е архитект и живее със семейството си в Париж.

Стопанката на Къщата на шапките е и щастлива баба на внук и внучка. Е, как да не свалиш шапка на такава жена!

От приложението "Неделник" на "Дума" - П.П.