Празниците, създадени за да помним

Автор: Райна Манджукова, "Българи"

Преди всичко, да припомним с какво свързани тези дати.

На 29 октомври през далечната 1838 г. е бил осветен храмът "Свето Преображение Господне" в гр. Болград, Бесарабия, построен със средствата и труда на десетки хиляди български колонисти. 100 години по-късно на 29 октомври 1938 потомци на бесарабски българи, завърнали се в освободена вече България предлагат този ден - 29 октомври да бъде отбелязван като Ден на бесарабските българи. В брой първи и единствен на издадения тогава вестник „Българска Бесарабия”  Димитър Тодоров пише: „Далеч от нас, в чужда държава, са бесарабските българи. По едно предопределение на историческата съдба те са чужди поданици, чужди граждани, данъкоплатци, войници. Но те са и навеки ще останат неделима част от българската народностна снага, на българската духовна и културна общност. Ще останат, защото несъкрушима е връзката между тях и нас. Тая връзка е двояка и здраво сплетена: кръвта вода не става и духът, който не умира и всичко побеждава.

Нека никога не преставаме да мислим и да се грижим за нашите братя – българите в Бесарабия, а един ден в годината – 29 октомври, 16 октомври стар стил, годишнината от освещаването на въздигнатия от в Болград български храм-паметник – да бъде за тях и за нас общ голям празник на българския дух.”

Началото на Втората световна война обаче не позволява предложението да бъде осъществено... Това се случва през 1998, когато Дружество за приятелство с бесарабски, таврийски и кримски българи "Родолюбец" вдъхва нов живот на идеята. От тогава всяка година отбелязваме този ден – денят, в който отдаваме почит на предците ни, запазили българския дух далече от родината.

Денят на Западните покрайнини се отбелязва  от 1922 г., но през 50-те години е прекъснато. Възстановено е от ноември 1990 г. по инициатива на Съюза на българите от Западните покрайнини, Общонародното сдружение “Мати Болгария” и Българската демократическа партия в памет на годишнината от анексирането на българските земи по западната граница. По силата на Ньойския мирен договор от 27 ноември 1919 г. сръбски войски окупират части от Царибродско, Босилеградско, Кулско и Трънско. От България са откъснати 129 селища, като 25 от тях са разсечени по граница, с население 65 000 души и територия от 1555 кв.км площ, откъснати са й 116 училища и 45 български църкви, обозначени с новото историко- географско понятие “Западни покрайнини”. До началото на 50-те години 8 ноември се отбелязва всяка година като ден на единството на живеещите от двете страни на западната ни граница българи.

Това са фактите. И двата паметни дни са възродени от неправителствени организации веднага след т.нар демократични промени у нас. Възродени, за да напомнят че българи има и извън днешните граници на страната ни. Да напомнят на обществеността и най-вече – на младите. Случва ли се това, обаче?

Да сте чували за това да се говори по централните ни медии? Да сте видели по някоя от националните телевизии репортаж за концерта по случай Деня на бесарабските българи, примерно? Или поне една бележка в някой вестник? А този концерт се провежда вече 10 години. Провежда се изцяло на обществени начала – с безвъзмездно участие на организатори, изпълнители, водещи. И, между другото, през последните няколко години – в зала 11 на НДК (кино “Люмиер),  точно под една от националните ни телевизии. И как нито веднъж не им се намери свободна камера, която да слезе един етаж надолу за да направи минута и половина репортаж за новините... Защо да го правят – няма нито скандал, нито сензация. Къде по-интересно е за българския зрител да научи, да речем, че след смяната на американския президент кучетата на стария екип няма да напуснат Белия дом!

Същото се отнася и за възпоминателния концерт за Деня на западните покрайнини. Само че тук положението се влошава и от очевидно архаичните методи на работа на организаторите, за, изглежда, пълното им игнориране на необходимостта от оповестяване на събитието. Тази година на 6 ноември в същата зала 11 имаше не повече от 50-ина души на средна възраст от 65 нагоре. За сметка на това всеки може да види на информационния сайт на НДК внушителния списък на организаторите на концерта: Общонародно сдружение “Мати Болгария”, НДК, Общобългарски комитет “Западни покрайнини”, ВМРО, Съюз на македонските организации, Национален младежки съюз “Млада България”. Мисля, че ако всичките тези организации биха довели само членската си маса, залата щеше да е пълна. Но не беше. И каква е организационната роля на Националния младежки съюз “Млада България”, например, след като напълно липсваха младите хора. А именно те трябва да помнят. Да научават и да помнят...

Защото тези празници са създадени затова – да помним. Да помним славата, но и грешките на предците ни. Да не забравяме, че на извън източните ни граници живеят половин милион българи, напуснали родината прокудени от турския ятаган и кърджалийската кама, и примамени в Бесарабската пустош от руския цар. Да помним, че българите отвъд западните граници никога не са напускали родните си огнища – просто една злощастна сутрин са се озовали зад граничната бразда. Да ги помним тези неща, защото само така можем да сме част от българската нация.