Септември прогласява цар и царство на Царевец (1)

Автор: ИВАН ТОДОРОВ, "Българи"

Църквата „Св. 40 мъченици” във Велико Търново

Пак на Острова показвал в ония дни страховитата си класа световният шампион по шахмат Емануел Ласкер. А отвъд океана Форд пуснал в масово производство модела „Т”, по 850 долара колата. Земетресение в Южна Италия и Сицилия погубило между 70 и 100 00 души, а в края на юни Русия била споходена от неземен гост – Тунгуският метеорит. Небесен дар. И – може би – знамение. 

2 месеца по-късно България станала  царство 

     ...

     Какъв град бил Търново преди век? Жителите му наброявали 12 000, по-малко отколкото на София, на Пловдив, отливът от старата столица се засилвал. 

     Но  спомените за прежната слава живеели. Само преди няколко лета – през 1902-ра, граф Игнатиев бил посрещнат с радост, която насълзила  виделите толкоз много негови очи. 

     Ала и знаците на новото и модерното  ставали все повече. В града в онова време действали десетки предприятия – Макаронената, Бирената фабрика  /там светва за пръв път електрическа лампа града/, Стамболовият мост прехвърлял вече 10-ата година от откриването си, от Гарата, посрещнала и изпратила първите си пътници през 1900-та   /на събитието присъствал и кореспондентът на лондонския „Таймс” Джеймс Баучър/,  все по-често се чувал един от гласовете на новия век  -  призивният зов на парните локомотиви... 

     Търновци  се гордеели и с хубавата си градина, с първото ловно дружество в страната – „Сокол”, с колоездачите и есперантистите си, с гимназиите за момчета и девици, с читалищата и казармите си, с печатниците, с фотографите с техните мистични апарати и тайнствена атмосфера в ателиетата, с книжарите си, с чудесния пъстър вестник – същинска енциклопедия на местния живот. 

     Обичал  града и княз Фердинанд. При идванията си той отсядал или в Преображенския манастир, където за него имало постоянно поддържана и подредена стая, или в къщата на приятеля си – аптекаря Панайот Славков, или във вилите си в лозята.

     Там имал 3 пристана: Калпакловата, Карагьозовата и Добриновата къща. С много дървеса около тях, с шадраван, снабдяван с вода чрез т.нар. „сарафидов геран”. Единият дом бил за владетеля, вторият – за семейстово му и за гости, третият служел за хранене и приеми. 

     През  август 1907-а   – по случай 20-годишнината от избирането му за български княз – Фердинанд не присъствал в града. Причината била прозаична – върлувал коремен тиф. 

    12 месеца по-късно такива пречки нямало.  

    ...

     22 септември  бил топъл есенен ден, чаровен  сезон в Търново, лятото вече  било спомен, а календарът сочел  делник – понеделник. 

     Пристигайки от Русе за обявяването на Независимостта, височайшите гости отишли най-напред в черквата „Свети 40 мъченици”, където бил огласен манифестът, калиграфски изписан и украсен от художника Харалампи Тачев.

47-годишният Фердинанд доста се позадъхал по стръмния път и заради солидните си килограми, и заради мъчещата го подагра. /Добре е да се знае, че в спомените си министър Иван Салабашев, с паметта си на математик, твърди, че тържествен молебен най-напред бил отслужен в черквицата „Свети Димитрий”.../ 

     Има две версии и за оповестяването на манифеста. Според академик Илчо Димитров лично Фердинанд прочел документа.

     В спомените си Димо Казасов, тогава ученик и свидетел на събитието, твърди друго. Че текстът бил известен на света от тогавашния председател на Народното събрание Христо Славейков – син на Петко Славейков.

     А владетелят през това време седял на т.нар. „царски трон” в черквата... Винаги вярвам повече на очевидци, но не се наемам да взема страна къде е истината. 

     Историческият ръкопис бил изработен върху  пергамент и скрепен с осем висящи кръгли восъчни печати  –  всеки в сребърно ложе. Мераклийска, виртуозна направа. Днес реликвата се съхранява в пищно декориран сребърен тубус, положен в резбовано дървено ковчеже с метален обков.  

     Тоя текст, тъй често споменаван, провъзгласява  съединените в 1885 година Северна  и Южна България за независимо царство. Ала много, много рядко се цитират дословно думи от него. Защо да не го сторим? 

     „...цели 30 години /след 1878 г. – бел. Ив.Т./  българският народ неуморно работи за уреждане на хубавата си земя и създаде от нея, под Мое ръководство и онова на о Бозе почившия княз Александър държава, достойна да бъде равноправен член на семейството на цивилизованите народи! /.../

     Да  живее свободна и независима България!

     Да  живее Българският народ!”

     Приподписали /така се казвало/ - освен Фердинанд – и министър-председателят Александър Малинов, министърът на външните работи С. Паприков, на вътрешните – М. Такев, Н. Мушанов – на народното просвещение, Иван Салабашев – на финансите, д-р Т. Кръстев – на правосъдието, генерал-лейтенант Николаев – министър на войната /отбраната/, А. Ляпчев – шефът на търговията и земеделието. 

     Какво впечатлява, когато се чете внимателно манифестът  –  една страничка, за чието огласяване са били необходими 3-4 минути?

Благодарността и споменаването – въпреки наслагваните години наред укори към Фердинанд в деспотизъм и себевлюбеност – на предшественика му Александър. А фразата за равноправието на българския народ с останалите сякаш е писана вчера или днес – във времената на влизането ни в Европейския съюз.

     И – йерархията на министрите! Кажи-речи непосредствено след премиера се нареждало просвещението, финансите – подир него, а войната и отбраната – предпоследни. Сега – следвайки не само церемониала на протокола, но и промяната на ценностите, просвещението сигурно щеше да е накрая... 

     И още  нещо се открива, вторачи ли се човек  внимателно в текста. Най-отдолу е  изписано, че документът е издаден  в 22-ата година от царуването на Фердинанд. Той е прогласен за княз на България през 1887-а, тъй че до 1908-а не е царувал, а е бил княз. Защо е изписано така, кой не е довидял нещата – остава загадка. Ала големите събития винаги печелят от щипка тайнственост.

     ...

     А ние  да вървим на Царевец – пътят от „Свети 40 мъченици” до хълма е стръмен, но къс и там министър-председателят Александър Малинов още веднъж прочел на глас пред събралите се за тържеството благата и тъй чакана вест от свитъка, грижовно приготвен от маестро Тачев. 

 Следва 

Svejo Facebook Digg Web-bg StumbleUpon Yahoo! My Web Technorati del.icio.us Newsvine Google Bookmarks Reddit

E-mail на приятеля
Съдържание	http://bolgari.net//%C3%90%C2%A1%C3%90%C2%B5%C3%90%C2%BF%C3%91%C2%82%C3%90%C2%B5%C3%90%C2%BC%C3%90%C2%B2%C3%91%C2%80%C3%90%C2%B8__%C3%90%C2%BF%C3%91%C2%80%C3%90%C2%BE%C3%90%C2%B3%C3%90%C2%BB%C3%90%C2%B0%C3%91%C2%81%C3%91%C2%8F%C3%90%C2%B2%C3%90%C2%B0_%C3%91%C2%86%C3%90%C2%B0%C3%91%C2%80_%C3%90%C2%B8_%C3%91%C2%86%C3%90%C2%B0%C3%91%C2%80%C3%91%C2%81%C3%91%C2%82%C3%90%C2%B2%C3%90%C2%BE_%C3%90%C2%BD%C3%90%C2%B0_%C3%90%C2%A6%C3%90%C2%B0%C3%91%C2%80%C3%90%C2%B5%C3%90%C2%B2%C3%90%C2%B5%C3%91%C2%86__1_-el-566.html

Няма написани коментари.

Добави коментар

Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот