Тато търси съдействие от Горби за мюсюлманския прираст у нас

 (2 коментара)

Тодор Живков домакинства на Михаил Горбачов при посещението му през 1985 г. СНИМКИ: "24 ЧАСА"

В последните месеци от управлението си Тодор Живков за пореден път опитва да получи подкрепа от Михаил Горбачов за трудното положение на България и заради международната изолация, в която страната е изпаднала заради възродителния процес. Генералният секретар на ЦК на БКП и генералният секретар на КПСС разговарят по въпроса на 23 юни 1989 г. в Москва, показва запазена в архивите стенограма.

"Сега сме изправени пред две големи трудности. Първата е, както вече подчертах, в областта на икономиката. Там наистина се насочваме към няколко маньовъра и считаме, че ще решим възникналите проблеми.

Втората трудност е с мюсюлманите. Този проблем е наистина много сериозен. По данни, които имаме, те са около 800-850 хиляди. Ежегодният прираст е от порядъка на 15-16 хиляди. Ако продължава така, след 20 г. България ще се превърне във втори Кипър”, казва Живков.

Тато открито заявява, че България е заинтересована 200-300 хиляди, даже 500 хиляди да се изселят, но Турция не е в състояние да ги приеме.

"Ние сега работим по този въпрос, възложили сме на компететни хора да подготвят необходимите предложения и в скоро време ще внеса в Политбюро виждане как да излезем от това състояние. Но казвам катеорично нашето мнение: в никакъв случай няма да ги признаем за турци", посочва българският държавен ръководител.

Той споделя опасенията си пред Горбачов и четири години по-рано. На 24 октомври 1985 г. при срещата им в София Живков казва: "Турците в България са 800 хил.До 2000 г. ще станат един милион. Ръстът при тях е най-голям. Вие не можете да си представите какво ще бъде. Турската страна ще ги разглежда като част от турската нация.

Ние не сме догледали някои неща. Те ги концентрират по границата и на вътрешни стратегически пунктове, да не говорим за места, където се преминава през Балкана. Те са групирали села там, а ние не сме догледали това. Това е пета колона против Варшавския договор."

Българският комунистически лидер разказва как заявил на турския президент Еврен, че това население е мюсюлманско, но е част от българския народ и той не трябва повече да си позволява да говори за изселнически въпрос.

"Имайте предвид, че нито един член на Политбюро не е излязъл да говори по този въпрос, с изключение на другаря Станишев.

Аз още не съм говорил. Ние пазим това като резерв за господин Еврен. Аз мога да му заявя: "Г-н Еврен, аз мога да изляза и да призова тези 300 хил. изселници у вас, да кажа, че вратите са отворени и че могат да се върнат в Народна република България, а не там да гласуват и мизерстват."

И след като се изкажа аз, целият въпрос се снема. Не защото съм аз, не защото съм генерален секретар, а защото въпросът е исторически", казва Живков пред съветския си колега.

На срещата им през юни 1989 г. Горбачов му разказва, че преди 2 дни от Анкара се е върнал посланикът на СССР др. Чернишов и е донесъл послание от премиера Тургут Йозал. В него той моли съветския ръководител да убеди Живков да отиде на преговори с Турция.

"Отговорете им, че българската страна е съгласна за среща, но без предварителни условия и дневен ред. Аз поръчах на нашия посланик в Москва др. Панков да се срещне с турския посланик и да му каже категорично и откровено, че от това, което сега става между България и Турция, е заинтересована трета страна. Това са американците", казва Живков.

"Можем ли така да им предадем? Въобще американците са ненадежден партньор. Това го показаха и в Полша, и в други страни...Йозел също съобщава, че е готов ежегодно да приема по 30 хил., но не повече", пита Горбачов.

"Можем да се съгласим с такова предложение, но това ние ще го решим, след като се срещнем. При това, повтарям, без предварителни условия и дневен ред", отвръща му лидерът на БКП.

Ден по-късно трите водещи политически партии в Турция свикват голям митинг на площад „Таксим" в Истанбул. Той се предава от турскитерадио и телевизия, но и на английски, за да стигнат посланията в защита на българските турци по цял свят.

Фонограма от него е запечатала викове: "Живков е убиец!" и "Армията към София!" Ораторите изтъкват, че 1,5 млн., живеещи в България, са лишени от основните си права. Има обръщение и към съветския ръководител: "Питам ви, г-н Горбачов, да не би гласността да е опера, балет или някакъв друг сценарий, поставен от Москва? Или е реална политика, която действително трябва да се осъществи и приложи в живота. Не виждате ли, че между две съседни страни се извършва позорно човешко деяние? Виновният се вижда."

"На трибуната в 14 ч са заели места двама държавни министри, министърът на вътрешните работи, други министри, депутати и активисти на изселнически организации. Между тях е бил и Наум Шаламанов (б.а. българския щангист, бяга в Турция след смяната на имената на турците в България), който открил митинга. Президентът Еврен не е присъствал.

Т. Йозал е наблюдавал от хеликоптер, а съпругата му е била на трибуната", гласи справката на българското МВР за голямата демонстрация в Истанбул на 24.VI.1989 г. Следват 2 месеца, през които българската дипломация се опитва да оправдае случващото се тук, а спецслужбите да прикрият ставащото в смесени райони.

От 19 до 27 май в селищата с турци в Североизточна България са организирани масови демонстрации. Първоначално властите се опитват да предотвратят безредиците, като депортират в Югославия, Унгария и Австрия близо 1000 български турци, заподозрени в организирането им и във връзки с турските служби. Има сблъсъци с полицията, като според архивите са убити 7 души, а десетки са ранени.

На 29.V. Живков обявява, че България е приела закони, които позволяват на всеки гражданин да пътува, където пожелае. Призовава Турция да отвори границите за всички български мюсюлмани, които искат да отидат там.

Така започва и изселническата треска, известна като "голямата екскурзия". На ден 3 хил. напускат България. На 22.VIII. Турция се принуждава да затвори границата си, след като е приела 320 хил. български турци.

Ситуацията става критична. На 30.X. по инициатива на шейха на Кувейт има среща между турския външен министър Месут Йълмаз и зам.-председателя на МС Георги Йорданов. 5-часовите преговори завършват с обещание за диалог.

Падането на Живков от власт обаче насочва в друга посока нещата. Под натиска на улични протести на 29.XII.1989 г. ЦК на БКП решава да им даде възможност да си върнат имената.

От затвора са пуснати активистите на създадените им през 80-те години нелегални организации. Сред тях е Меди Доганов и 18 негови съмишленици. След месеци под името Ахмед Доган учредява ДПС.

По в-к 24 часа, Павлина Трифонова  -  С. М.

Svejo Facebook Dao Digg Link4e Web-bg Lubimi StumbleUpon Yahoo! My Web Technorati Pipe del.icio.us Newsvine Google Bookmarks Reddit NoviniteDnes

E-mail на приятеля
Съдържание	http://bolgari.net//%C3%90%C2%A2%C3%90%C2%B0%C3%91%C2%82%C3%90%C2%BE_%C3%91%C2%82%C3%91%C2%8A%C3%91%C2%80%C3%91%C2%81%C3%90%C2%B8_%C3%91%C2%81%C3%91%C2%8A%C3%90%C2%B4%C3%90%C2%B5%C3%90%C2%B9%C3%91%C2%81%C3%91%C2%82%C3%90%C2%B2%C3%90%C2%B8%C3%90%C2%B5_%C3%90%C2%BE%C3%91%C2%82_%C3%90%C2%93%C3%90%C2%BE%C3%91%C2%80%C3%90%C2%B1%C3%90%C2%B8_%C3%90%C2%B7%C3%90%C2%B0_%C3%90%C2%BC%C3%91%C2%8E%C3%91%C2%81%C3%91%C2%8E%C3%90%C2%BB%C3%90%C2%BC%C3%90%C2%B0%C3%90%C2%BD%C3%91%C2%81%C3%90%C2%BA%C3%90%C2%B8%C3%91%C2%8F_%C3%90%C2%BF%C3%91%C2%80%C3%90%C2%B8%C3%91%C2%80%C3%90%C2%B0%C3%91%C2%81%C3%91%C2%82_%C3%91%C2%83_%C3%90%C2%BD%C3%90%C2%B0%C3%91%C2%81-l-198.html

2010-03-14 12:48:42 От: Даа..

Тогава Горби ни заби нож в ГЪРБА..!!!Първо ни юрна после ни изостави и измамно до предателство ни заклейми!Нема що !? Руски приятел ...Абе имаше един руски посланник говореше за България като за неверна невеста ..Е поне България не е курва като ГОРБИ и руската страна тогава !Да не говорим за македонистките им уклони сега ..

2010-03-14 12:49:53 От: +

А за преди да забравяме ли ?

Добави коментар

Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот