








Терор и национално (не)разбирателство
В четвъртък вечерта БНТ излъчи поредната класация от “Българските събития на XX век”. С голяма преднина зрителите посочиха за атентат на отминалото столетие покушението в църквата “Св. Неделя” на 16 април 1925 г. (40,53%). Това показва, че нашето общество продължава да бъде разделено.
Аз лично подкрепях Марсилския атентат (класиран на четвърто място с 10,60%). На 9 октомври 1934 г. Владо Черноземски - герой от нашето освободително движение, убива крал Александър Първи - мъчителя на македонските българи. Преди време BBC излъчи поредицата “Позорните убийства на XX век”. И бяха сложили подвига на Владо Черноземски редом до убийствата на Джон Кенеди, Махатма Ганди и др. Бях възмутен и протестирах. Авторите не познаваха българската история и македонския въпрос.
Атентатът в Марсилия - събитие с международен отзвук, не може да се сравнява със съвременните терористични акции. Черноземски е разполагал с две ръчни бомби, които е можел да хвърли в колата и да спаси себе си. Но жертва себе си и не убива невинни хора. Загива за една национална кауза Черноземски е герой, който ни обединява.
Уви, за събитие бе избрано масово убийство от класово-партийни подбуди. Атентатът в “Св. Неделя” е нечувано злодеяние. Навръх Великден загиват 150 души, ранените са 500. Тази най-страшна проява на червения терор повлича белия терор - убийството на 450 души. Някои от тях, като поета Гео Милев, не са замесени в атентата (убийството на автора на “Септември” зае второ място с 15%).
За съжаление в историята ни има и бял терор, и червен, и черен (на анархистите), и оранжев (на земеделците). Като историк осъждам всички цветове на терора. Но у нас всеки плаче само на гроба на своите.
Едни - на Братската могила, други си направиха параклис на жертвите на комунизма до НДК.
В испанската гражданска война (1936-1939 г.) загинаха един милион испанци. Но победителят генералисимус Франко издигна паметник близо до Мадрид и написа: “На всички паднали за доброто на Испания.” Там са погребани комунисти, националисти, анархисти. Всички те са смятали, че техните идеи са за доброто на Испания.
И в Гърция имаше жестока четиригодишна гражданска война. Там помирението също се получи. У нас разделението остана. Не се надмогна болката на семейството, на рода. Едни отричат червения терор, други - белия. Така не се върви към национално разбирателство.
От 1878-а до 1945 г. жертвите на нашата гражданска война са 27 000. Това трябва да се зачеркне и никога вече българин да не убива българин по политически причини.
По в-к Труд, Проф. Георги МАРКОВ – С. М.
Svejo
Facebook
Dao
Digg
Link4e
Web-bg
Lubimi
StumbleUpon
Yahoo! My Web
Technorati
Pipe
del.icio.us
Newsvine
Google Bookmarks
Reddit
NoviniteDnes









