








Третото погребение на Левски
Илюстрация: БГ История
Всред общия страх сковал българите, намират се трима, които през нощта изравят мъртвеца, опяват го и го погребват в олтара на църквицата "Св. Петка Самарджийска", впоследствие оказала се в центъра на днешна София.
С подвига си, те спасяват името на Апостола на българската свобода от опозоряване и защитават националната ни чест.
Годината е 1956-та, май месец. Учени от Археологическия институт с музей при Българската академия на науките, правят разкопки в църквата "Св. Петка Самарджийска". И са навреме предупредени, че в олтара, отляво на престола, е погребан Левски. Да внимават.
Неочаквано обаче, "отгоре" идват ясни и категорични указания, гробът, ако се окаже в църквата, да бъде незабавно и безшумно ликвидиран - управляващите комунисти съобразили, че гробът на Левски ще привлича българите много по-силно от проектирания на 50 - 60 м от него паметник на Ленин, ще повдига националния дух и престижа на църквата и ще пречи на плана за включване на България в СССР. От което на археолозите им става ясно, че от това какво ще открият, ще зависи кариерата им.
И те внимават. В нарушение на Инструкцията за разкопките, дават кирки в ръцете на двама вулгарни типа и ги оставят без контрол. Единият разбива и унищожава напълно лицевите кости на Левски.
Другият прави на парчета главата на Бенковски (вождът на Априлското въстание), оказала се също погребана тук. Тук е погребано и обезглавеното тяло на владайския герой Гьоре Николов. Три плочи-кръстове на пода маркират трите необичайни погребения. Но че цялостният скелет е бил на Левски няма съмнение - открит е отляво на престола и е с дължина 172 см - ръстът на Апостола.
След което, пак в нарушение на Инструкцията, разкопките са прекратени, поисканата комисия отказана, експертизите отменени, дневникът фалшифициран, а всички кости, събрани в циментов чувал, изчезват завинаги, захвърлени Бог знае на кое софийско сметище. Така, учени от БАН изпълниха единственото и последно желание на Левски пред смъртта - гробът му да е в България и всеки да го знае.
Всички тези събития щяха да потънат под пепелта на забравата, ако по ирония на съдбата със случая не се бе заел писателят Николай Хайтов.
По запазените и издирени от него факти, документи и свидетелства в 6 книги ("Последните мигове и гробът на Васил Левски", 1985 г., "Гробът на Васил Левски", 1987 г., "Исторически документи и свидетелства за гроба на Васил Левски", 1992 г., "Аферата с гроба на Васил Левски", 1997 г., "Гробът на Васил Левски" - сборник с документи и свидетелства, 2002 г., "Кой и защо унищожи гроба на Васил Левски", 2004 г.), този родолюбец сътвори невероятната епопея на борбата срещу удушвачите на истината в БАН.
Но не остави и сянка от съмнение в истината за препогребването на Левски - призната от БАН, с решение на ръководството му от 24.04.1986 г. за поставяне паметна плоча пред църквата и потвърдена с решение на президиума и научния секретариат от 26.06.1987 г.
Оттогава БАН мълчи. Истината е установена. Науката е казала думата си. Въпросът е приключен. Какво повече?!
ВЪПРОСЪТ ОБАЧЕ НЕ Е ПРИКЛЮЧЕН
Защото става дума за истина, но не каква да е, а истината за престъпление без прецедент не само в българската, но и в световната история. Което, вече 54 години, безчести незаслужено името на България, вместо името на извършителката му - БАН.
Защото, като оскверни и унищожи, в угода на управляващите комунисти, този уникален пантеон на българската слава в центъра на София, БАН го превърна в най-страшния за една нация паметник - паметникът на националния позор. Чрез който, обаче, разкри без да иска и собствената си аморална, псевдонаучна и антибългарска същност.
Защото, вместо да се ужаси от чудовищната си гавра с националната чест на България и да заклейми и даде под съд виновниците, БАН се погрижи единствено за ... израстването им в кариерата. С което потвърди етичните си атрибути: морална тъпота, интелектуален цинизъм, пълна липса на самосъзнание за национален дълг и отговорност и арогантно незачитане на чувствата и достойнството на българското общество. Качества, които подпомагат БАН в "научното обслужване" на това общество.
Защото и след 1995 г., та и до днес, произволите, беззаконията и партийната кадрова политика в БАН я превърнаха в партийно-държавна мафия от авторитарен тип, а някои от институтите - в бази за грабежи и безчинства на алчни, корумпирани директори и антуража им от безделници, некадърници, шарлатани и бандити. Паразитиращи под егидата на БАН върху ограбената и разорена икономика на страната.
И защото с мълчанието си и с отстраняването на паметната плоча от църквата, БАН тихомълком е заличила гроба на Апостола. За да заличи следите на неизмеримия си позор.
По БГ История / www.pro-anti. net, проф. Димитър Пърличев
Бел Ред. – Нарочно изчакахме да отмине годишнината... Такива статии, категорични и безапелационни, насаждат само противоречиви представи у младите българи. Май, отново трябва да текнат реки от мастило, както беше преди 20-25 години със дискусията между Хайтов и учените-историци и археолози от БАН... Всеки, който е работил с покойният мастит писател Николай Хайтов, знае каква непремиримост и незачитане проявяваше той, за да налага НА ВСЯКА ЦЕНА, тезите си.
Разхвърляше всичко, което се опитваше да му се опре. Да не забравяме, че тезите му бяха лично „освещавани” от Секретариата на ЦК на БКП и Кабинета на Т.Ж. Да, извършено е недоглеждане при разкопките, но има налице дневници, описания – никъде не личат доказателствени факти, че това са светите останки. Навремето археолозите скочиха като един – НЯМА КАТЕГОРИЧНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА, че това е погребение на Апостола. Още повече, че културният пласт на разкопките, бе от времена, много преди 1873 г. А да се плюе по БАН, днес най-малкото е недостойно – С. М.
Svejo
Facebook
Dao
Digg
Link4e
Web-bg
Lubimi
StumbleUpon
Yahoo! My Web
Technorati
Pipe
del.icio.us
Newsvine
Google Bookmarks
Reddit
NoviniteDnes
Виновни сме всички за това че държавата се ръководи от небългари. За да имаме България трябва ние да си я направим, а не да чакаме и да обвиняваме този и онзи. Те били направили поразии - а ние какво направихме за да не са възможни такива поразии?









