








Турция разкъсвана от борби за власт
Операцията бе осъществена след публикуването миналия месец на документи, които, както се твърди, показват, че висши военни са замесени в заговор за преврат срещу проислямската Партия на справедливостта и развитието (ПСР).
Реакцията спрямо операция "Чук" (кодовото име на заговора) не е първата акция срещу предполагаемо неподчинение на военните - продължаващото разследване на организацията Ергенекон вече изправи офицери пред съда.
Най-новата стъпка обаче е насочена към най-високите стъпала на военния елит, който се възприема като гарант на строгия секуларизъм - роля, която неведнъж му е давала основание да отстрани насилствено законно избрани правителства.
Малцина очакват да се върнат лошите стари дни на военна интервенция. Напреженията обаче разкриват колко дълбока е бездната, която дестабилизира политиката на Турция.
Съпротивата на светския елит, съставен от военните и академични и съдебни представители, срещу умереното смекчаване от страна на ПСР на секуларизма в Турция не е единственият източник на недоверие.
Съществува също икономическо и политическо противопоставяне от страна на нововъзникващата консервативна средна гласа към стария градски кемалистки елит.
Разделенията се задълбочават в държавните институции, както и между тях - съдебната система е разкъсвана от борби за власт. Тази нестабилност е лоша не само за турците.
Тя подкопава и конструктивната роля, която Турция иначе би могла да играе в света. По обърканите стандарти на Близкия изток Турция отдавна е пътеводна светлина на относителна стабилност и отвореност.
За Европа тя е многообещаващ солиден партньор по въпроси от енергийната сигурност до израелско-палестинския конфликт.
От всички възлагани надежди тази, която създава най-големи очаквания, е възходът на ПСР, която представя това, което досега се доближава най-близко до мюсюлманска версия на съвременните християндемократически партии.
ПСР отблъсна всички обвинения в тайно ислямизиране през 2007 г., когато спечели подкрепата на умерените гласоподаватели, които стоят далеч от същинския й религиозен електорат.
Направените стъпки към по-добри отношения с Гърция и Армения контрастират значително със спонтанния национализъм на някои опоненти. ПСР обаче може би надценява възможностите си.
Извиването на ръцете на опозиционни медии и тактиките на преследване засилват доверието в критиците.
Това, от което Турция се нуждае, е конституционна реформа, за да бъде гарантирана демокрацията от прекомерното влияние както на религията, така и на армията.
Това ще е трудно без пренастройка на общественото мнение за това какъв вид държава е Турция. Съдебните битки едва ли ще направят тази задача по-лесна.
Превод: Мина Иванова от БТА – П.П.
Svejo
Facebook
Dao
Digg
Link4e
Web-bg
Lubimi
StumbleUpon
Yahoo! My Web
Technorati
Pipe
del.icio.us
Newsvine
Google Bookmarks
Reddit
NoviniteDnes
Звучи пчти пожелателно !Мюсюлмандемократимчната партия гони баланса между венните светското и верското!Всъщност отново се самозаблуждаваме !Говоря по интуиция разбира се ,но и отчитам тенденциите на изминалите 20 години!Според мен е налице неотклонен и предсказуем път към шериатска държава !Беше предвидимо преди 15 години проникването на религията в армията и подмяна на кемалисткият(ерзацсветски )армейски елит.Се...прочети целия









