Фейсбук ме зарежда с всички възможни чувства

Автор: Мадлен Чолакова

Ако някой преди 10 години ми беше казал, че това е бъдещето ни, щях да настръхна. Оказахме се обречени на самота. Реалният човешки контакт излезе от употреба.

Кой, по дяволите, вече има време за разточителни вечери на чашка и приятен лаф с приятели в петък? А за някогашното висене на Попа? За среща с колеги в сряда и с роднини в неделя?

За любими в събота и за делови връзки в четвъртък? За пазар, спорт, култура, остава вторник! Колко често се виждаш с тези, с които ти се иска?

Сега, неусетно за самите себе си, сме изправени пред избора да сме или да не сме в някоя социална мрежа. Така или иначе те са тук, в нашия ден – фейсбук, туитър, линкедин, майспейс и още, и още. Пробвала съм всичките.

Какво им е хубавото и какво им е лошото?

Работата е в това, че всичко може да е много хубаво или много лошо. Въпрос само на личен вкус и избор. Кой ще ви населява пространството си е ваша работа. Като всяко от приятелствата и познанствата.

Например вчера прочетох следния коментар – Знаех си,че ти първа ще го лайкнеш!!! Аз например разкарвам – хайдвам – всяка ферма, мафия, покер и прочие игри и забави.

Махам и подаръци, мечета, розички, целувки и още безкрайна редица от тийнейджърски или старомомински розови облачета. Както и бири, ракии, шампанско и други напитки, които искам да консумирам в реалния им вид.

Мразя хороскопи, късмети, каръци и прочие. И това си е мое право. На някой приятели им прощавам, когато се изтърват понякога да ме юркат, и аз да ги целуна, не че не искам, ама мамка му…

Но, обикновено ги подминавам като катаджия жигули. Интерсни са ми други неща. Хората. Тези които ме изненадват. Провокират. Или ядосват, ама умно. Тези с вкус. Или изобщо без вкус. Различно.

Казват, че всички в тия мрежи сме ексхибиционисти, нарциси, влюбени в себе си.

Че си правим пиар, самореклама, показваме себе си в страхотна светлина, къщите си, екскурзиите си, децата си, колите си или снимките на които сме прекрасни и млади. Е, и?

Като си в социална среда - срещнеш някого на улицата или отидеш на рожден ден, или на прием, на театър, – как искаш да изглеждаш: като след махмурлук сутрин ли?

И какво разказваш на комшиите – какъв си неудачник и позор за рода си? Не. Искаш да изглеждаш готин. Както ти си го разбираш това готин. Който не ти се кефи, и без това не ти е в кръга. И ти не си в неговия.

А, ако искаш на някого да му поплачеш на врата, има място за лично писмо. Има вариант и пред всички да се разголиш, да страдаш, да си гневен, колкото ти душа иска.

Пак въпрос на избор

Има и една категория страници, които не разбирам чисто професионално. Не може да си дружа с Кевин Спейси и да съм фен на Камен Донев? Камен го познавам лично и от близо.

Но няма как да съм му дружка, щото той има само фен страница. Кевин Спейси не познавам лично, но пък съм му дружка. Нещо повече пишем си.

С две думи, аз нямам проблеми с мрежите за социални контакти. Те ми дават достатъчно свобода да избирам кога с кого и за какво ще си прекарам времето пред лаптопа.

Те ми дават знание и идеи за как и накъде върви светът. Къде съм аз в него и къде са моите приятели, моят народ. Те ми дават чувството за общност.

Тази среда ме зарежда с всички възможни чувства - от възторг и гордост, до срам и гняв.

Фейсбук – мястото, където не съм сама

За мен това е ритуал - рано сутрин с кафето, или късно вечер с нещо друго – кефът да се отпусна, да се забавлявам, да се взирам в лицата на стари и нови приятели, на роднини, колеги, ученици и съученици.

Да търся новини, спомени, идеи, да чета хвалби, смешки, призиви, заяждания. За мен това е удоволствие. За това и не разбирам, как тия между 20 и 30 години го правят тичешком на телефона си.

Но на на 15, на 20 или на 60 години, в София или Мадагаскар, ние сме заедно - в една или в няколко социални мрежи. От цялата планета. Броят ни е почти милиарден. И няма мърдане.

Повече от очевидно е, че висенето на Попа се пренесе тук.

--------

* МАДЛЕН ЧОЛАКОВА Е ПРИЕТА В НАТФИЗ В КЛАСА НА АПОСТОЛ КАРАМИТЕВ, НО ПОРАДИ ПРЕЖДЕВРЕМЕННАТА МУ СМЪРТ ЗАВЪРШВА ПРЕЗ 1977 Г. АКТЬОРСКО МАЙСТОРСТВО ПРИ ПРОФ. ЕНЧО ХАЛАЧЕВ.

УЧАСТВА В МНОГО ТЕАТРАЛНИ И ТЕЛЕВИЗИОННИ ПОСТАНОВКИ, ИГРАЕ ВЪВ ФИЛМИТЕ "ПОСЛЕДНА ДУМА", "ДУБЛЬОРЪТ", "РОЯЛЪТ", "ИГРА НА ЛЮБОВ", "ЕШЕЛОНИТЕ".

ОТ 1997 Г. ЖИВЕЕ В НЮ ЙОРК, КЪДЕТО РАБОТИ КАТО ТЕАТРАЛЕН ПРЕПОДАВАТЕЛ И КОНСУЛТАНТ НА ПОСТАНОВКИ ПО РУСКА И СЛАВЯНСКА КЛАСИКА.

ЕДИН ОТ ПРОДУЦЕНТИТЕ НА ПОСТАНОВКАТА "МАЛКИ КОМЕДИИ" ПО ЧЕХОВ НА ВЕЛКО КЪНЕВ, ЧИЯТО ПРЕМИЕРА БЕ НА 7 ОКТОМВРИ 2008 Г. В САТИРАТА. (Бел.: „Монитор” - П.П.)