110 години от Втората южнославянска изложба в София

Автор: Калин Николов


110 години от Втората южнославянска изложба в София Проект за паметник на Хаджи Димитър в Сливен, 1912 г., от големия хърватски скулптор Рудолф Валдец...

Чрез уникалната форма на Съюза на южнославянските художници „Лада” е написана една от най-достойните глави на европейското културно взаимодействие...

През септември 1904 г. в Белград се чества стогодишнината от първото сръбско въстание. Сред присъстващите там сръбски, български, словенски и хърватски писатели и художници спонтанно възниква идеята да се обединят. Уредена е изложба, с която се поставя началото на Съюза на южнославянските художници.

Още през декември същата година в София художниците Роберт Франгеш – Миханович, Отон Ивекович, Рудолф Валдец (от Хърватия), Джордже Иванович и Риста Вуканович (от Сърбия), словенецът Фердо Весел и от българска страна Иван Мърквичка, Антон Митов, Ярослав Вешин и Харалампи Тачев съставят проектна резолюция на „Съюза на южнославянските художници” наречен „Лада”. Взето е решение в  София да се организира следващата проява.

Но проектоустава на съюза, макар и претърпял изменения бива подписан само от петнадесет български художници (в Белград участвуват деветдесет и четири). Раздорът идва с избора на централно настоятелство: председател Ярослав Вешин, секретар Харалампи Тачев, касиер – Марин Василев, членове: арх. Киро Маричков и Харалампи Илиев. Измежду учредителите от 1904 г. отказват да участват Иван Мърквичка, Антон Митов, Петко Клисуров, Иван Ангелов.

Това показва противоречията между „живите класици” и нашите по-млади художници, които обръщат погледа си извън академизма и са против опекунството. „Но така или иначе делото трябваше безогледно да върви напред, за да докаже чрез бъдещи изложби неговата жизнеспособност, неговото право на съществувание.” – се казва в издадения в София каталог на II-рата южнославянска изложба.

Всъщност това е първата истинска проява на „Лада”, тъй като предходната е импровизирана и моментна...

Именно на София се пада честта на пионерското дело. Само от няколко години – 1896 – в столицата ни художническата академия, наречена Рисувално училище, е отворила врати, но тя се е превърнало във важен фактор за развитието и възприемане на изобразителното изкуство, на неговото бъдеще успоредно с това, което виждат зрителите на големите културни средища като Париж и Мюнхен...

И така, в някогашния Манеж, през август и септември 1906 г. се провежда II-та изложба на новоучредения съюз „Лада”. Помещението е променено и подготвено от архитектите Фингов и Маричков, автор на плаката е Александър Божинов.

Изложбата съдържа раздел „Български художници преди Освобождението”  с две картини на Станислав Доспевски и дванадесет картини и десетина рисунки от Николай Павлович. Като почетни гости са представени световноизвестият сецесионист Алфонс Муха и Влахо Буковац, хърватски живописец със завидна световна кариера за времето (още от 1880-те години започва да се подписва на кирилица). Последните имена говорят за равнището на експозицията.

За първи път нашата културна общественост се среща с чужди творби и майстори в такъв мащаб. Това са многопосочни и различни във възгледите си картини, отразили онова, което критиците наричат символизъм, пленерзъм, декаденс, югенстил, модерн, бидермайер, метро, импресионизъм...

Всъщност София събира новаторите и класиците на четири обновяващите се балкански култури – можем да посочим имената от българска страна на Ярослав Вешин, Александър Божинов, Марин Василев, Иван Димитров, Гошка Дацов, Йордан Кювлиев, Михаил Кръстев, Никола Михайлов, Харалампи Тачев, Атанас Михов,  Александър Мутафов и др.

От хърватска страна заслужава да отбележим Иван Мещрович, наричан „славянския Микеланджело” , реалистите пейзажисти Целестин Медович и Клеменс Црънчич, както и Отон Ивекович, чиято палитра все повече се доближава до цветовите начини на работа при импресионистите... Рихард Якопич, Иван Грохар, Матей Стърнен са членове на словенското импресионистично дружество „Сава”, създадено през 1902 година.

Тези силни и смели художници са главно ученици на Антон Ашбе и неговата частна мюнхенска школа, дала на света едни от най-значимите творци: например основателят на абстракционизма Василий Кандински, редица първостепенни руски и чешки художници, като Игор Грабар, Добужински, Лудвиг Куба и много други.

Сръбската  група се предвожда от големият реалист Джордже Кръстич, близък на идеите на Чернишевски за култура доближавана към хората, към народа за просвещение. Ще добавя имената на Марко Мурат, Бета и Ристо Вуканович, Джордже Йованович...

Общо в изложбата са представени 100 автора с 412 творби, които демонстрират не само готовността да се върви в ход, успореден на цивилизацията. Те дават примери за силата на българската воля да сме народ, развиващ изкуствата си и показващ колко важни са те в неговата древна и нова история...

Но не само българската пластична култура се е повлияла положително от съюза между балканските художници. „Лада” играе изключително значима мисия в изграждането на културните ценности на балканските народи, променя съдбата на балканското пластично изкуство и се противопоставя на тесногръди мании.

Няма никакво съмнение, че чрез уникалната форма на Съюза на южнославянските художници „Лада” всъщност е написана една от най-достойните глави на европейското културно взаимодействие, подпомагане и толерантност за целия ХХ век. 

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот