Бойко Ламбовски: Иде ли?


Бойко Ламбовски: Иде ли?

Светът така се е разслоил по доходи и идеологии, че мяза на антиутопично фентъзи от 80-те на XX век...

Политици и анализатори от всички страни не се уморяват да вещаят за големите промени, които настъпват на Земята. Германският министър Щайнмайер заяви, че старият световен ред е свършил. Предстоял нов.

Вещателите свързват новото с възхождението на Тръмп на политическото кормило на САЩ, с Брекзита във Великобритания, с някакво (мнимо или реално, но непостижимо) лукавство на Путин, с разни такива неща. Мисля, че са прави за промените. Само че Тръмп и всичко останало са продукт на други промени и страхове, белязали новия начин на живот на човечеството.

Тези промени са най-съществени в труда. Той е радикално различен, затова се променя и животът на милиарди. Преди няколко седмици транспортните работници в лондонското метро тръгнаха да се борят срещу съкращаването на хиляди продавачи на билети, техни колеги; щели да бъдат заменени от автомати.

Преди дни евродепутатът Мади Девло обясни, че идват роботи, които могат да се самообучават. Автоматика и електроника ще заменят ръцете на милиони. Девло написа доклад, че това предполага и безработица. Препоръча на ЕС да мисли за безусловен базов доход за гражданите в ЕС, иначе щяло да стане трудно.

Финландия впрочем въведе такъв доход. Страната почва да плаща на безработни по 560 евро на месец.

Нека помислим какво се случва. Дали не предстои бъдеще, в което милиони ще съществуват на някакви стипендии, без да работят? Що за свят ще бъде? Как ще изглежда? Как ще му влияе тенденцията най-богатите да стават свръхбогати (8 души в света днес разполагат с толкова пари, с колкото разполагат три милиарда други, по-незаможни жители на планетата)?

Факт е, че хората на Земята стават повече и че тежката работа за човека намалява, а за милиони направо изчезва. Факт е, че това се дължи на индустриалната революция.

Сега живеем в епохата на четвъртата революция, решиха на форума на Давос. Първата я направи парната машина, втората - електричеството, третата - електрониката и информационните технологии, посочи Клаус Шваб, председател на Световния икономически форум.

Четвъртата според него е свързана с новите технологии, изкуствения интелект, нанотехнологиите, 3D принтирането и т.н. Щяла да облекчи още повече труда и живота.

Аз си мисля обаче - а ние какво? Баба ми, лека й пръст, беше жънала жито със сърп. Както десетки и стотици нейни баби и прабаби. За който не го е пробвал, да кажа - аз пробвах. Веднъж - за опит. Една ръкойка ожънах. Видя ми се бодливо, досадно, неприятно.

Ако накарам днес да прави това поне пет минути някоя приятелка на сина ми, със сигурност би го определила като садизъм и издевателство.

Ще кажете, че няма нужда. И ще сте прави. Има си комбайни за тази работа, има си машини за всичко. Скоро за всичко ще има и роботи. Само че онзи одомашнен, опитомен труд - при който човек се изхранва с ръцете си - с изключително тежко, денонощно блъскане впрочем, е в миналото.

Това в много аспекти е чудесно. Ала води дотам, че мегаполисите се пълнят с десетки и стотици хиляди, които не правят нищо. Някои не могат да си намерят работа, други не искат.

"Знаеш ли, по-евтино е дори да ги храниш безплатно, отколкото да им създаваш работни места и свързаната с това инфраструктура, да измисляш разни имитации на истинска заетост "- каза ми веднъж един откровен високообразован чужденец. Беше си посръбнал; те обичат да пийнат в София, поотпускат се някак тук.

5 милиона работни места щели да се загубят в близките години в най-развитите страни на света, пресметнаха още в Давос. Част от тях щели да се компенсират от компютърното инженерство и математиката. Най-рискови били чиновници, банки, дребни търговци и магазини ("Амазон" вече откри магазин, в който няма касиери - клиентът сам избира и си плаща стоката), а най-незастрашени - IT специалисти, инженери, хора на изкуството и т.н.

В Давос умните глави признаха, че не могат да дадат ясна картина на бъдещия свят. Знаели само, че ще е много различен. И аз не мога, а че ще е различен, не е голямо откритие. Като човек с по-малко отговорност от политиците и с повече заигравки с футурологията мога да пробвам два варианта

Оптимистичният: свят, който прилича на гигантско общежитие. Преобладаващата част от населението се занимава с разни арт и дизайнерски активности или просто с долче фар ниенте. Роботи и технологии се грижат за физиологичния им комфорт. Триумфират неща с буквата F - фешън, фармацевтика, фън. Идейните гурута на онзи свят го лейбълосват като freedom.

Песимистичният e по-друг. Светът така се е разслоил по доходи и идеологии, че мяза на антиутопично фентъзи от 80-те на XX век. Има оазиси на комфорта и красотата, там обитават меритократичните елити на планетата. Има и огромни гета, пълни с мизерия и насилие. Сложни системи - все стени, но вече виртуални, и други софистицирани изобретения пазят едните от близки срещи с другите.

Най-странното е, че и двата възможни свята ги виждам недоволни. Първия някак инстинктивно, на гъсти ерупции, го избиват пришки на умни и безумни протести. А идеолозите на втория уж мечтаят за първия, но работят срещу него - заради моментни лични изгоди...

Ще стане вероятно нещо трето - не по-малко интересно. Сигурен съм само в едно. Ала Щайнмайер вече го каза.

От в. "Сега"

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот