Българските енциклопедии – досега, малко за тях, много на душманите

Автор: Снежана Николова, Ива Георгиева


Българските енциклопедии – досега, малко за тях, много на душманите Лука Касъров - от Копривщица, учен-библиограф, енциклопедист от голяма величина, владеещ пет езика, тридесетгодишният му труд "Енциклопедичен речник в 2 тома остава ненадминат и до днес, макар че е издаден в началото на миналия XX век

…Както се казва: ЦЕЛИЯТ СВЯТ, побран в В ЕДНА КНИГА

През 1955 г. е създадено специализирано звено към БАН за подготовка на енциклопедии и енциклопедично-справочна литература, наречено "Българска енциклопедия". Над 60 години неголемият колектив на "Българска енциклопедия" към БАН, като се учи от опита на своите предшественици и от опита на чуждите енциклопедични издателства, създава националните енциклопедии на България.

            Наченки на енциклопедични интереси могат да се видят още в Симеоновите сборници (1073 г. и 1076 г.), в които книжовниците от кръга на цар Симеон засягат въпроси по богословие, етика, логика, граматика, поетика, философия, история, ботаника, астрономия, предлагат на читателите като норма на поведение принципите на християнската нравственост. Двата сборника играят ролята на своеобразна енциклопедия и са свидетелство за големия разцвет на българската култура през 9–10 в.

 Енциклопедичен по съдържание е и първият български буквар – "Рибен буквар", съставен от д-р Петър Берон и издаден през 1824 г. Още преди Освобождението на България от османско иго през 1878 г. и особено след него са издавани календари, в които има енциклопедични справки, а също алманаси, годишници, тематични справочници за различни области на обществения и културния живот.

            Първата обща българска енциклопедия "Енциклопедически речник" (Ч. 1–3, 1899–1907) ( е дело на 30-годишния труд на Лука Касъров, който си поставя благородната и трудна задача да даде на българския читател цялостен енциклопедичен справочник, "…който се поднася на училищата и на интелигентната публика с надежда да стане настолна книга на всяка частна библиотека, на всякой дом" (Предговор, с. ІV). "Енциклопедически речник" съдържа около 23 000 статии, в които се дават исторически, биографични, географски, научни, литературни, митологически, библейски и други сведения, обясняват се чужди думи, които тогава се употребяват в българския книжовен език, поясняват се и български книжовни думи, които трудно се разбират.

            Популярната и днес "Българска енциклопедия А–Я (2) е съставена от Никола и Иван Данчови в сътрудничество с много специалисти, като е използван огромен брой справочни издания от български и чужди автори. Енциклопедията съдържа около 35 000 статии. Обяснени са събития, явления, понятия от различни области на знанието, литински и др. изрази, литературни и др. произведения. Разработени са биографични статии за много българи и чужденци, статии за селища и др. обекти. Изданието е богато онагледено с рисувани портрети, картини, изгледи и др. рисунки.

            Енциклопедичен материал се съдържа и в някои преводни речници. Издават се и специализирани енциклопедични справочници – по икономически въпроси, филосифия, литература, медицина и др. Енциклопедичните справочници, издавани в България, както всяко енциклопедично издание, отразяват равнището на развитие на науките, на обществено-политическия и културния живот на своето време. Затова, въпреки че съдържат ценна информация, те не могат да задоволяват нуждите на съвременния читател, който търси нови, актуални енциклопедии.

            След създаването през 1955 г. на "Българска енциклопедия" при БАН като специализирано звено за изработване на енциклопедии започва подготовката на "Кратка българска енциклопедия" (Т. 1–5, 1963–1969) (3) с главен редактор акад. Владимир Георгиев. При съставянето на енциклопедията участват като автори, редактори и консултанти около 1500 учени и специалисти. "Кратка българска енциклопедия" е обща, съдържа около 27 000 статии от всички области на знанието, онагледена е с много снимки, рисунки, чертежи, карти и черно-бели и многоцветни илюстративни приложения. Отразява съвременните постижения на науката, техниката и културата, обществено-политическата действителност в България и в света.

            Веднага след петтомната енциклопедия "Българска енциклопедия" при БАН подготвя еднотомна обща "Енциклопедия А–Я" (1974) (4) с главен редактор акад. Владимир Георгиев. Тя е научно-справочно издание, предназначено за най-широк кръг читатели. В сбита и систематизирана форма е застъпена информация за най-съществени постижения във всички области на знанието. Модерно оформена, "Енциклопедия А–Я" съдържа над 21 000 статии, много снимки, рисунки, карти и чертежи в текста, многоцветни карти, едноцветни и многоцветни илюстративни приложения.

            В чест на 1300-годишнината от създаването на българската държава "Българска енциклопедия" при БАН подготвя национална "Енциклопедия "България" (Т. 1–7, 1978–1996) (5) с главен редактор отново акад. Владимир Георгиев. Тя съдържа около 20 000 статии с над 10 000 черно-бели и цветни илюстрации и карти. В над 1000 авторски коли текст е обхванато всичко значително за България. Проследява се многовековната история на българите, представят се многообразието и красотата на българската природа, материалната и духовната култура на народа, народният бит и фолклорът, развитието на българската наука, литература и изкуство. Енциклопедията съдържа много биографични статии за революционни, политически, обществени, научни, културни, стопански и други дейци, оставили диря в българския обществен и културен живот.

            През 1984 г. излиза т. 1, а през 1987 г. – т. 2 на тритомната "Селскостопанска енциклопедия" (6) с главни редактори акад. Христо  Даскалов и акад. Кирил Братанов. В нея са включени около 9000 термина, които се използват в областта на селското стопанство. Много едноцветни и многоцветни илюстрации, карти, чертежи и таблици допълват и онагледяват текстовете на статиите. Включени са статии от всички селскостопански науки, отрасли и подотрасли, както и от науки, които са в тясна връзка със селското стопанство. Разглеждат се въпроси от хранително-вкусовата промишленост, горското стопанство, хидротехниката и мелиорациите. Представени са почти всички растителни и животински видове, обекти на селското стопанство и по-известните горски дървета и храсти. Описани са вредителите по селскостопанските и горските култури и методите и средствата за борба с тях.

            През 1985 г. "Българска енциклопедия" при БАН подготвя и издава на английски език алманах за България "Information Bulgaria" (London, Pergamon Press., 1985) (7).

            През 1990 г. и през 2000 г. излизат т. 1 и т. 2  на "Физико-математическа и техническа енциклопедия" (8) с главни редактори акад. Боян Петканчин и чл.-кор. Павел Марков. Тя е първата българска научно-техническа енциклопедия, тритомно научно-справочно издание, предназначено за най-широк кръг читатели. В кратка енциклопедична форма са представени основните съвременни знания и постижения в математиката, физиката, астрономията, геодезията, геофизиката, химията, геологията и техническите науки. Особено внимание е обърнато на научно-техническата терминология. "Физико-математическа и техническа енциклопедия" съдържа около 19 000 статии и 5000 илюстрации и таблици.

            След 1989 г., в новите икономически условия, "Българска енциклопедия" трябваше да намери начин да продължи своята дейност. Затруднено бе издаването на последния 7-ми том на енциклопедия "България", който все пак през 1996 г. бе издаден с помощта на фонд "13 века България". Със съдействието на "Отворено общество" бяха издадени и две тематични енциклопедии – "Нобелови лауреати", 1994, и "Календарни празници и обичаи на българите", 1996 (2. изд.1998, 3. изд. 2000, 4. изд. 2003).

            Еднотомната енциклопедия "Нобелови лауреати" (9) съдържа 620 статии за изтъкнати учени, писатели, общественици и организации, удостоени с Нобеловата награда – най-престижната награда в света. Статиите за нобеловите лауреати съдържат биографични данни и информация за творческия им път. Те запознават читателя с конкретните постижения, за които е получено високото признание.

            Енциклопедия "Календарни празници и обичаи на българите" (10) съдържа в синтезиран вид цялото богатство на българската календарно-празнична обредност. Празниците и обичаите са групирани в три азбучно подредени цикъла – зимен, пролетен и лятно-есенен. Отделено е място за празниците в православния християнски календар, което ориентира в сложната връзка между езичество и християнство. Съдържанието е поднесено в нова, раздвижена форма. В приложение "Традиционна празнична трапеза" са дадени рецепти за приготвяне на основни празнични и обредни блюда.

            Истински прелом в работата на "Българска енциклопедия" настъпи с издаването на "Българска енциклопедия А–Я" (11) съвместно с Книгоиздателска къща "Труд". Реализиран бе трудът на многоброен авторски колектив от БАН, Софийския университет и др. висши училища, с главен редактор акад. Евгени Головински. Читателите и българската културна общественост отдавна очакваха еднотомната обща енциклопедия. Излизането й се превърна в събитие в културия живот. Огромният читателски интерес предизвика неколкократно увеличаване на тиража. През 2002 г. излезе второ основно преработено, допълнено и разширено издание на енциклопедията. С излизането си "Българска енциклопедия А–Я" отново потвърди думите на създателя на първата българска енциклопедия Лука Касъров, казани през 1899 г. в предговора към първата част на "Енциклопедически речник" и запазили своята актуалност до днес:

 "…Тия понятия са толкава многобройни и разнообразни, че и най-честитата памет не може всякога да си припомни точно и бързо всяко едно. Всекой читател, малко или много образован, има нужда навремени да се справя за някое събитие, личност, дата, термин с една или друга книга. Не всякой има ли под ръка всички потребни за тая цел книги, па и всякога има ли време за едно кратко сведение да рови разни ръководства, днес едно, утре друго, или да ходи в градската библиотека да са справя с една енциклопедия, ако там има такава и ако той владее езика, на който е написана, защото ние нямаме наши си енциклопедии…Па и може ли да се чака една енциклопедия, издадена за другоземни читатели, да дава за български работи сведения, каквито български читатели биха желали? Очевидно е, прочее, че ние имаме нужда от една наша си справна книга, една пълна енциклопедия, която да ни осветлява с обилна светлина по всички предмети. …Добре е да се помни, че речникът е книга за всички и, че каквото се вижда лесно на един, мъчно е за други. Оттука се явява потреба да се обясняват понякога неща, които на някого би се сторило, че нямат нужда от обяснение…".

            "Българска енциклопедия А–Я" съдържа около 30 000 статии, 3000 илюстрации, 350 таблици, карти и цветни приложения. Ценна придобивка за читателя са таблиците за науките – астрономия, биология, математика, медицина, физика, химия и др. В тях читателят ще намери само на една страница максимум информация за развитието на съответната наука от зараждането й до най-съвременните й постижения.

По сайта znam.bg

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот