Проф. д-р Стефан Брезински: Имаме все пак и звателен падеж

 (1 коментар)


Проф. д-р Стефан Брезински: Имаме все пак и звателен падеж

Веднъж разсъждавахме за остатъците от винителен и дателен падеж при местоименията. Оказва се, че и при някои традиционни собствени имена все още е потребно да се използват тъй наречените звателни форми, пише големият езиковед.

Ще рече - при обръщение към човек  с името Иван нормалната българска форма би била “Иване”. Така че когато една тв водеща пита младеж, любител на неприятни обаждания по телефона: “Върбан, колко обаждания направихте?”, пренебрегва традиционните езикови практики.

Нормалното разговорно е “Върбане” - т.е. с по-остаряла на пръв поглед звателна форма. Подобно неестествено обръщение намираме и във всекидневник: “- Петър, разкажи за себе си...”; или в друго издание: “- Тодор, очакваше ли ти да излезеш от къщата?”;

Или в тв новини по национална телевизия към кореспондентката Г. Ж.: “- Здравей, Ганка!... Благодаря, Ганка!”; или в тв шоу по същата телевизия: “- Недка, честито, мойто момиче!”.

Мнозина българи в тези случаи биха използвали традиционните звателни форми Петре, Тодоре, Ганке, Недке и пр., тъй като това са стари български лични имена и те пазят народните си обръщения.

За съжаление тази традиция е нарушена и в печатни издания, напр. в разговор на журналистка, която пита Радка Варимезова: “- Радка, кой ви покани да пеете в “Аватар”?”; или най-пресен пример от разговор приживе с алпиеца Петър Унжиев: “- Петър, тръгвате към най-трудния връх в света...”.

И в д вата случая може да се препоръчат два изхода: или “Радке, кой те покани...” (ако диалогът е между близки, познати), или пък “Госпожо/госпожице Варимезова, кой ви покани...”. Същото се отнася и до алпиеца: “- Петре, тръгваш към...”, или пък “Господин Унжиев, тръгвате към...”.

По-особени са изразите при обръщение към църковни служители, както е в религиозно предаване за Томина неделя по радио: “- Отец Иван, какво ще кажете за религиозното обучение...”; или от подобно предаване: “- Отец Александър, какво е за религията уважението...”.

В подобни случаи би било в унисон със стила на църквата, ако се използват “църковно-славянските” обръщения “Отче Иване”, дори “Отче Александре”.

По в. "Труд" – П.П.


Коментари
2017-04-15 23:09:31 От: Юлиян

Само селяните се обръщат към мен с ЮлиянЕ, а иначе всички се представят с галените си имена към мен,Цветелин-представя се за Цецо.Ето и за да подчертая колко е тъпо това обръщение ще кажа АБЕ СТЕФАНЙЕ,АБЕ ПРОФЕСОРЕ КЪФ СИ ТИ ТАКЪВ БЕ .

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече