Проф. Христина Вучева: Кой пречи на България за еврото


Проф. Христина Вучева: Кой пречи на България за еврото

Волни упражнения на тема " бедност, девалвация, неравенство" объркват хората и заглушават "Одата на радостта"...

"Един от факторите, определящи съдбата ни, е съвкупността от убеждения, които битуват в обкръжението". Хосе Ортега-и-Гасет

В България странни твърдения и дори очевидни измишльотини могат да се прочетат, видят и чуят по всякакви въпроси. Това отдавна не впечатлява никого. То е част от нашия живот, несъмнено по-богат на информация благодарение на технологичните новости при общуването ни. Дори конвенционалните медии не държат на точността и безкритично цитират своите автори.

Вярно е, че свободата да изразяваш мнение е свещена, но все пак е добре да се познават и уважават фактите, особено при боравенето с числа. Защото, ако съзнателно или от невежество разпространяваме неверни обобщения и неточни факти, изкривяваме представите и преценките на хората. За съжаление точно това се наблюдава при формиране на отношението към нашето членство в ЕС. "Одата на радостта", този блестящ химн на Европейския съюз, преди 10 години пораждаше искрено вълнение у нас. Днес не е така и причините за промяната са различни. Но една от тях несъмнено е произволното използване на неточни данни и неверни твърдения.

Например от години се говори, че България е ощетена от членството, защото вноските й в бюджета на ЕС надхвърлят полученото от еврофондовете. Това е опашата лъжа. За периода 2007 - 2016 г. вноските ни са общо 8.1648 млрд. лева, а сумата на получените европейски средства по различните програми е двойно по-голяма.

Отделен въпрос е

какъв е ефектът от европейските пари

Често може да се чуят критики за начина, по който се разпределят и използват средствата. Според някои поддръжници на пазарните регулации безвъзмездните милиарди стимулират корупцията и намаляват интереса към истинската предприемаческа инициатива. Да, там, където има значителни парични потоци, неизбежно се появява корупция. Но от нас зависи дали ще допуснем този разрушителен ефект да надделее над благотворното влияние на добре обмислените инвестиции. През настоящия програмен период това трябва да бъде една от задачите ни.

Ето и друг пример. Често се споменава, че сме най-бедната страна в ЕС. Това е безспорен факт, но е неправилно и несправедливо да не се отчете и това, че България щеше да е още по-бедна, ако не беше влязла в Европейския съюз. През 2007 г. брутният вътрешен продукт на глава от населението в стандартна покупателна способност на нашата страна е бил 40% от средната стойност за ЕС, а през 2014 г. вече е 46%. Очевидно вървим нагоре, а ако искаме това да става с по-висока скорост, трябва да се постараем европейските пари през новия програмен период да се харчат по-ефективно.

Показателен пример е и

неясното говорене за пътя на България към еврозоната

Чуваме всякакви коментари и прогнози, но за съжаление истински експертни дебати почти няма. В същото време високопоставени администратори дават изявления, а на другия ден ги забравят или отричат.

В средата на 2009 г. тогавашният министър на финансите Симеон Дянков заяви, че правителството ще работи усилено за членството в еврозоната. Това не беше подкрепено с програма или действия.

В края на същата година тогавашният управител на БНБ Иван Искров обяви, че страната ни трябва да покаже силна конвергентна програма и успехи, за да получи покана за ERM II - "чакалнята за еврото". Той сподели, че през 2007 г. сме били посъветвани да не бързаме, защото сме имали проблеми с платежния баланс.

Тук е трябвало да възразим, че включването в ERM II е предвидено в договора за членство в ЕС и изисквания няма. От тази клауза през 2004 г. се възползваха трите балтийски страни.

Чакалнята за еврото е минималният период от време за стабилизиране на местната валута в определени граници, преди дадена страна да приеме еврото. Това обаче се отнася за държави с плаващ курс, а сред кандидатките за членство има и такива с валутен борд като България, в която курсът на лева е фиксиран към еврото. Още през 2000 г.

ЕЦБ е приела, че такива държави могат да влязат в ERM II със своя фиксиран курс, като го пазят непроменен, независимо колко дълъг ще е престоят им в "чакалнята" - минималните 2, 5 или повече години. Тази клауза е от изключително значение за нас. Фиксираният курс е спасявал България от кризи и катаклизми от 1998 г. до днес. В голяма степен на него се дължи и прочутата наша финансова стабилност.

Историята на големите кризи по света през 90-те години на ХХ век показва, че всички те са започнали с пазарна стихия около валутния курс и неговата обезценка. Това се наблюдава в Мексико през 1992 г., в някои азиатски страни и в Русия през 1998 г., в нашата криза от 1996 - 97 г. Но вместо тези кризи да се анализират, продължава да се счита за вярна установената от началото на 30-те години на миналия век "аксиома" за целебната сила на девалвацията.

Поддържането в учебниците на

тезата за "лечебното" обезценяване на националните валути

е в основата и на препоръките на някои наши експерти да излезем от валутния борд. От същият характер са и предложенията за закъсали в икономически план европейски страни да се разделят с еврото и да девалвират националната си валута, за да тръгнат "на чисто".

Евентуално отприщване на стихията на инфлацията и девалвацията няма да направи по-богати и щастливи хората в Гърция, Испания, или Португалия. Всъщност девалвацията има разрушителна роля. От игрите с валутния курс печелят отделни лица и групи, но те задълбочават неравенството. От тях губят значителната част от населението, малкият бизнес, публичните финанси.

Странно е, че днес за неравенството шумно говорят и тези, които със своите теории и практики го създават. Най-новият пример са част от темите на икономическия форум в Давос.

Има и други причини - извън нас, - които силно заглушават европейския химн. Вина имат европейските ръководители, които се отдалечиха от първоначалните цели на европейското единение. Принос има и усърдието, с което в много западни страни се поддържат постоянни съмнения за възможностите на еврозоната и еврото. А истината е, че не ЕС и еврото породиха кризата от 2008 и дълговата криза от 2010 г.

Българският интерес е в укрепването и развитието на ЕС, еврото и еврозоната, в която да се включим в обозримото бъдеще. Подобно разбиране ще ни помогне много в усилието да подобрим живота си.

От в. "Сега"

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот