07.01 - Свети Йоан Кръстител, Ивановден


Ивановден


 

На 7 януари Православната църква отбелязва празничен ден на Йоан Кръстител. Той е наричан още Предтеча, защото предрича идването на Христос на земята и подготвя пътя на месията с проповедите си. Това подсказва връзката между неговите проповеди и мисията на Исус Христос.

Когато при Кръстителя идва Христос, Йоан познава пратеника на Бога и го посочва на своите съвременници: "Ето Агнецът Божи, който взима върху си греха на света". Като символ на пречистване Йоан кръщавал покаялите се с вода. Той е заловен и обезглавен по нареждане на Ирод Антипа. 

От което става очевидно, че покръстването като ритуал е отпреди Исус. Както и практиката за пречистване чраз обливане с вода. Равностранният кръст е най-ранния знак за символично изобразяване на Слънцето. Тези обичаи са практикувани от траките  и арианските народности в Западна Азия много преди да бъдат заимствани от египтяните, а от тях и от ранните християни в Самария и Галилея. Думите „самар” (разкрач, брод)и „галата” (езеро) са с несъмнен древнобългарски произход. Мнозинството от населението в тези две провинции не е било юдейско, най-вероятно не е бил юдей и Исус, вероятно и повечето от 12-те апостоли. Затова и е бил разпънат Спасителя по искане на юдейския синедрион.

 

 

Ивановден е празник на кумството и побратимството 

 

Българската народна традиция свързва обредите и обичаите на Ивановден с очистителната сила на осветената предния ден вода. Периодът на т.нар. „мръсни дни" е отминал и всеки обръща поглед напред към сбъдването на предсказанията за добро здраве, берекет и щастлив живот. Голям сняг – голям комат, гласи народното поверие и то е извод, направен от многовековния опит на земеделците и скотовъдците. Всъщност снегът е вода! Ако по Ивановден земята е „изкъпана” чрез снега, посевите няма да замръзнат, а и ще им досатъчно вода в реките и подпочвения слой за периода на сушата през лятото. Сняг по Ивановден е знак, че по Петровден ще има жега.

Обредното къпане за здраве на Йордановден (6 януари) продължава и на Ивановден. В някои райони на страната то дори е по-характерно за този празник, като се разширява кръгът на окъпаните.

Народните обичаи повеляват кумовете или деверът да "къпят", пръскайки публично с вода младоженците, които са сключили брак преди една година. Младото семейство трябва да посрещне своите гости и да занесе на кума вино, кравай и месо, защото в народната представа Свети Йоан Кръстител е покровител на кумството и побратимството.

На този ден ергените къпят момите, окъпвани са младите мъже и именниците. И този обичай е с произход от Централна Азия, запазен е бил в средновековиято дори сред българите в Поволжието след приемането на исляма.

С този ден се бележи и краят на периода, през който обикалят маскираните новогодишни дружини, също древен тракийски обичай.

Обредната трапеза на Ивановден включва варено жито, фасул, ошав, баница, кървавица, печена луканка, свински ребра със зеле.

Имен ден празнуват Иван, Ивана, Иванка, Ивайло, Иво, Калоян, Йото, Йоан, Йоана, Йоанка, Жана, Ваньо, Ваня.