Тодор Живков потулва скандал с нацисткото минало на президент на ФРГ

Автор: Иван Бутовски


Тодор Живков потулва скандал с нацисткото минало на президент на ФРГ Някогашният президент на Федералната република д-р Любке

Преди 50 години лично той не е разрешил масово да се тиражират у нас клевети за нацисткото минало на федерален германски президент

Преди 50 години лично Тодор Живков не е разрешил масово да се тиражират у нас клевети за нацисткото минало на федерален германски президент – притеснявал се, че това ще провали жизненоважните за страната ни търговски взаимоотношения с развитата капиталистическа страна. Това научи “168 часа” от новооткрити архивни документи.

На 27 януари 1966 г. в кабинета на генералния секретар на ЦК на БКП се получава писмо от външно министерство. С него тогавашният зам.-министър Иван Попов го информира за среща, която е имал в посолството на ГДР у нас.

Интересното е, че наред с другите проблеми, които са дискутирани, една от основните теми е скандалната информация, до която от източногерманските тайни служби “са се добрали” за нацисткото минало на тогавашния президент на ФРГ Карл Хайнрих Любке
Според сведението, изпратено до Живков, източногерманският посланик у нас Йоханес Койш “е съобщил, че правителството на ГДР разполага с много документационни материали, които уличават сегашния президент на ГФР д-р Любке в непосредствено участие в строителството на концлагери по време на войната”.

Дипломатът информира още, че “с цел да информират българската общественост за “случая Любке” посолството е провело среща беседа с представители на софийските вестници и радио. На нея били показани фотодокументи и други материали, които потвърждавали, че д-р Любке действително е вземал участие в организирането на концентрационните лагери и в използване на военнопленници и преселени от окупираните земи лица във военната промишленост и други обекти, където се е прилагал тежък физически труд.

Др. Йоханес Койш помоли по възможност повече материали да бъдат поместени в българския печат по аферата “Любке”.

Явно Тодор Живков е приел сведението с неохота, което личи и от подчертаванията, които е направил върху документа и изневерявайки на “социалистическия интернационализъм” е решил да не подкрепи братската ГДР. 

И няма как да е било другояче, тъй като точно в онези години за закъсалата ни социкономика търговските взаимоотношения с т.н. Западна Германия са имали ключово значение. И въпреки че все пак БТА вече е предала съобщението, на бившия Първи никак не му се иска страната ни да се замесва със случая.

На този факт междувпрочем обръща внимание и самият зам-министър Попов:
“Изхождайки от обстоятелството, че случаят с обвиненията против президента на ГФР е още в процес на изясняване и доказване и в предвид на това, че икономическите интереси на Народна република България и Германската федерална република са твърде големи, считам, че не ще бъде целесъобразно в нашия печат, радио и телевизия в настоящия момент да се открие нашироко кампания, която би се отразила негативно върху нашите интереси в Германската федерална република. Предлагам в нашия печат, радио и телевизия да се поместват материали, дадени от Телеграфната агенция на ГДР и помествани в печата на другите социалистически страни (СССР, ЧССР и др.), без да се правят големи собствени коментари.”

Тодор Живков е одобрил предложението и у нас наистина, с изключение на няколко цитирани съобщения от източногерманската агенция, не се разгръща масова кампания по охулването на федералния президент.

Куриозното е, че решението на правешкия диктатор в случая е далеч по-разумно и умерено от действията на самия западногермански печат в онези години. Така през 1968 г. престижният хамбургски седмичник “Щерн”, поддавайки се на фалшификациите на ЩАЗИ, публикува информацията, че президентът Хайнрих Любке лично е участвал в строителството на концлагери За целта специално изготвени чертежи на концлагери от войната са направени да изглеждат така сякаш носят неговия подпис. Авторитетното германско издание се хваща на уловката на източногерманците и на практика спомага за осъществянето на целите им.

Потенциалният скандал заплашва да урони длъжността на федерален президент. През 1968 г. Любке съобщава, че ще се оттегли през следващата година, като неговата оставка е подадена три месеца преди изтичането на неговия мандат. Той умира четири години по-късно в Бон.

В действителност истината излиза на бял свят чак след падането на Берлинската стена и отварянето на архива на тайните служби на ГДР. От тях става ясно, че Любке наистина е бил строителен предприемач през войната и неговата фирма неминуемо е участвала в строителството на някои военни обекти, като например базата в Пенемюнде, но
няма нищо общо с концлагерите

Самият той пък е бил политически затворник на националсоциалистите. Всъщност, както се доказва от случая с федералния президент Любке, подправените документи за удостоверяване на нацистко минало са били специалитет на Министерство за държавна сигурност на бившата ГДР, известно като Щази (Ministerium fur Staatssicherheit).

Изфабрикуваната афера е част от плановете на Източна Германия да окаже неблагоприятно влияние върху вътрешната и външната политика на ФРГ. А що се отнася до нацисткото минало – в разузнавателните организации на бившата ГДР са работили и много бивши офицери от Гестапо и СС. Един от тях например е генерал-лейтенант Рудолф Бамлер, бивш ръководител на контраразузнаването в Абвера.

По в-к 168 часа

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот